|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
158. НАЙ-ВЯРНО - ЛИБЕТО - 1
Том ІV: Народни балади
Тодора лиляк кръшила,
кръшила, та я ломила,
пусти се слъпък откръши,
Тодора падна у море.
Виче Тодора из море:
- Дал имам негде некога
от бащината роднина?
Дочу ю баща, та дойде:
- Пливай ми, пливай, Тодоро!
- Не могу, тате, не могу,
пусти се гайтан закачил
за тая вита рекита.
Постоя на брег, поплака,
отсече рало, та дома.
Виче Тодора из море:
- Имам ли негде некога
от майчината роднина?
Дочу ю макя, та дойде:
- Пливай ми, пливай, Тодоро!
- Не могу, мале, не могу,
пусти се гайтан закачил
за тая вита рекита.
Постоя на брег, поплака,
набрала метлу, та дома.
Виче Тодора из море:
- Имам ли негде некога
от братовата роднина?
Дочу ю братък, та дойде:
- Пливай ми, пливай, Тодоро!
- Не могу, брале, не могу,
пусти се гайтан закачил
за тая вита рекита.
Постоя на брег, поплака,
отсече яръм, та дома.
Виче Тодора из море:
- Имам ли негде некога
от сестрината роднина?
Дочу ю сестра, та дойде:
- Пливай ми, пливай, Тодоро!
- Не могу, сестро, не могу,
пусти се гайтан закачил
за тая вита рекита.
Постоя на брег, поплака,
набра си китке, та дома.
Виче Тодора из море:
- Имам ли негде некога
из войновата роднина?
Дочу ю войно, та дойде:
- Пливай ми, пливай, Тодоро!
- Не могу, войно, не могу,
пусти се гайтан закачил
за тая вита рекита.
Сопаса пояс, та връли,
та си Тодору извади.
Радово, Трънско (СбНУ 21, с. 30, № 2).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|