|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
157. ЗМИЯ В ПАЗВАТА - ЖЪЛТИЦИ
Том ІV: Народни балади
Стоян са болан разболе
вав равно поле широко,
та си нароча, пороча:
- Де да е майка да дойде,
змийка ми лежи в пазушка,
да дойде да е извади!
Зачу го майка, отиде,
га си отиде, че рече:
- Стояне, сино Стояне,
без тебе, синко, си мога,
ала без рока не мога.
Стоян нароча, пороча:
- Де да е сестра да дойде,
змийка ми лежи в пазушка,
да дойде да е извади!
Зачу го сестра, отиде,
га си отиде, че рече:
- Без тебе, братко, си мога,
ала без рока не мога.
Стоян нароча, пороча:
- Де да е любе да дойде,
змийка ми лежи в пазушка,
да дойде да е извади!
Зачу го любе, отиде,
га си отиде, че рече:
- Без рока, любе, си мога,
ала без тебе не мога.
Вазсука бели ракаве,
че всуна десна рачица
в Стоянована пазушка.
Не било змийка усойна,
ам било прочка алтоне.
Чепеларе (Райчев, № 562).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|