155. КОЙ КОЛКО ЖАЛЕЕ

Том ІV: Народни балади

Израсло дърво видрово,
вишин вишнило до небо,
стебла стеблило до земи.
Под него Стоян болнуя,
при него майкя тъгуя.
Стоян на майкя говори:
- Мале ле, мила майчице,
че умрем, мале, че умрем,
млогу ли че ме жалееш?
Я майкя си му говори:
- Жалее, синко, та млогу,
ду ри при тебе не дойдем.
Израсте дърво видрово,
вишин вишнило до небо,
стебла стеблило до земи,
под него Стоян болнуя,
при него баща тъгуя.
Стоян на баща говори:
- Че умрем, тате, че умрем,
млогу ли че ме жалееш?
Я баща си му говори:
- Жалее, синко, жалее,
дур море вода престане,
до тога й че те жалеем.
Израсте дърво видрово,
вишин вишнило до небо,
стебла стеблило до земи,
под него Стоян болнуя,
при него сестра тъгуя.
Стоян на сестра говори:
- Че умрем, сестро, че умрем,
млогу ли че ме жалееш?
Я сестра си му говори:
- Жалее, брате, жалее,
дур суо дърво лист пущи,
до тогай че те жалеем.
Израсло дърво видрово,
вишин вишнило до небо,
стебла стеблило до земи,
под него Стоян болнуя,
при него любне тъгуя.
Стоян на любне говори:
- Любне Милкано, Милкано,
че умрем, любне, че умрем,
млогу ли че ме жалееш?
Я любне си му говори:
- Войно Стояне, Стояне,
жалее, войно, та млогу -
дури се върнем от гроби,
та че улезнем, Стояне,
у тая мала градина,
че берем китка весела,
че затнем войно Стояна,
та па че ойдем на хоро,
че да се фанем на танец.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.