154. ЗАБРАВЕНО ДЕТЕ И САМОДИВИ

Том ІV: Народни балади

Обзаложи са невяста
със девер да са наджева
на тази нива голяма -
евет са рала орале,
десето беше нашето.
Станала рано невяста,
па йе на нива отишла,
на среде нива прожела,
на круша люлка вързала,
мъжко е дете приспала,
па е нивата зажела.
До пладне нива пожена,
от пладне снопе събрала.
Девет е купни наклала,
десети купен кладеше.
Насреща иде кравица,
кравица мурга, и реве.
Невяста крави продума:
- Дали телето ти нема?
Крава невести продума:
- Мене е тука телето,
ми де е тебе детето?
Невяста при дете отиде,
при него седат три жени,
три жени, три самодиви.
Една му шапка шиеше,
втора му риза шиеше,
трета му повой плетеше.
Невяста дете поиска,
а самодиви говорат:
- Ние сме ти дете гледали,
та си нивата пожела!
Невяста назад се върна,
па е викнала да плаче:
- Проклето да е, триж клето,
кой се със девер наджева!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.