153. ПЕТКАНА ЗАБРАВЯ ДЕТЕТО СИ НА НИВАТА

Том ІV: Народни балади

Петкано, бела Петкано!
Облагала се Петкана
с нойни два млади девера,
голема нива да ожна;
до пладне нива да ожна,
що девет рала орали,
десета брана влачила,
от пладне дома да ойде,
девет погачи да меси
и девет мазни баници,
девет крави да измузе.
Кога йе ошла на нива,
до пладне нива ожнали,
от пладне кърсци сденали.
Ка йе турила детенце
под таа круша китуша,
голема нива ожнала,
що девет рала орали,
десета брана влачила.
Па си йе ошла Петкана,
па си йе ошла на двори,
девет погачи месила
и девет мазни баници,
и девет крави измузна;
десета крава Белана,
она ревнала за теле.
Петкана се йе сетила
за нойното мажко дете -
забоворила детенце
под таа круша китуша.
Па на Белана говори:
- Краво Белано, Белано,
пукнала, краво, за теле!
Те ти тебека теленце,
камо ми мене детенце?
Забоворих го на нива,
под таа круша китуша!
А свекърва й говори:
- Снахо Петкано, Петкано,
скоро детенце да найдеш!
Ако си дете не найдеш,
дома да ми се не вращаш!
Па си йе ошла Петкана
по тие рамни друмове,
да иде, детенце да тражи.
Насреща й два вука,
два вука, два единака.
А Петкана им говори:
- Так ви Бога, два вука,
два вука, два единака!
Да не видохте детенце
под таа круша китуша?
До два й вука говора:
- Петкано, бела Петкано,
за дете грижа да немаш -
ние ти дете развиме,
развиме и преповиме.
Кога ти дете развиме,
оно се кротко смееше,
кога му црева точеме,
оно си люто пищеше.
Кога си дете пищеше,
небо се земя сбиваше,
друмове се позапреа,
Божа се макя разплака!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.