152. ОТ СРЕБРО ДЕТЕ

Том ІV: Народни балади

Отговаряше сърмалъ Петър:
- Ой ми та тебе, кадън Тодорке,
кога кък дода, се си плакала,
се си плакала, я си пак плачеш!
Че защо плачеш, защо са желиш?
Дали си гладна, или си жедна,
или нямаме тежко имане?
Отговаряше кадън Тодорка:
- Ой ми та тебе, сърмалъ Петре,
като ма питаш, аз да ти кажа
защо си плача, защо са желя:
нито съм гладна, нито съм жедна,
снощи отидох у братовите,
у братовите, у булините,
че ги намерих на синията,
като вечерят, като хляб едат.
Окол синията насядали
се дребни дяца, се мъжка рожба -
да видиш хубост, да видиш прилка,
да видиш прилка, прилка прилича!
Пък ний нямаме баре едничко.
Ако хляб меся, хляба си стои,
хляба стои, стои неначупен,
ясте наготвем, ясте без вода,
ястето стои неначенато.
Отговареше сърмалъ Петър:
- Я мълчи, мълчи, кадън Тодорке,
аз ша си стана рано в понделник
че ша си ида в долни зимници,
ша си отключа мажар сандъци,
ша си извадя кара грошове,
кара грошове, желти желтици,
че ша си ида на Цариграда,
на Цариграда, на куюмжия,
ша ти направя от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлка,
от злато люлка със полюлейка,
ти да го люлеш, то да ти грачи.
Че си е станал сърмалъ Петър
рано ми, рано, рано в понделник,
че си отиде в долни зимници,
че си отключи мажар сандъци,
че си извади кара грошове,
кара грошове, желти желтици;
че си напълни мешин дисаги,
че си отиде на Цариграда,
че си направи от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлка,
от злато люлка със полюлейка;
че си донесе от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлка,
от злато люлка със полюлейка.
Че го й люляла кадън Тодорка,
че го й люляла три дни й три нощи,
че го люляла и му е пяла.
Нито е дете плач заплакало,
нито е дете кърма засукало.
Отговареше кадън Тодорка:
- Ой ми та тебе, сърмалъ Петре,
пусто ти встало от сребро дете,
от злато люлка със полюлейка!
Три дни как стана как го люлея,
как го люлея и се му пея,
нито ми й дете плач заплакало,
нито ми й дете кърма сукало!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.