151. НЕВЯРНА ПЕТКАНА

Том ІV: Народни балади

Стоян на лова отива,
па си Петкана зареча:
- Либе Петкано, Петкано,
аз ще на лова да ида,
а пак тебе ще заречам:
често са не мий, не плети,
често са не пременувай
и си на вода не ходи
на Гургулови кладенци,
че си е Гургул злосторник,
злосторник Гургул, пакостник,
та ще ти нящо зло стори:
я ще ти песен изпее,
ще ти дума издума.
Петкана слуша Стояна,
доде са Стоян затули.
Па са омила, уплела,
и са хубове премени,
със венчаната премяна,
па си на вода отиде
на Гургулови кладенци
сас тези стовна зелена.
Гургул на чардак седеше,
межко си дете държеше
и му абълка подфърга.
Кото си видя Петкана,
той е с абълка удари,
па си Петкани говори:
- Мома, хубова Петкано,
че кадя си йе млад Стоян,
та си ти доде на вода?
А Петкана му говори:
- Млад Стоян си е отишел
голяма лова да лови.
Гургул Петкани думаше:
довечера сам у вазе.
Петкана дома отиде,
па е месила, готвила,
наготви гозби сякакви.
Кога е било вечерта,
и Гургул си е дофтасал.
Таман са йеле и пиле,
Стоян на вратник потропа,
и Гургул са е уплашил,
узе си сълба висока,
та е во стобор вослони,
през стобор да си побегне.
Петкана Стояну отвори;
Стоян си конче не гледа,
право отгоре возлезе
вов писаните одаи,
на постилка си намери
Гургуловите ножове,
ножове, чифте пищоле,
Гургулов силяф телетин.
Стоян Петкана питаше:
- Либе Петкано, Петкано,
со-щет си тука Гургулу
ножове, чифте пищоле,
Гургулов силяф телетин?
А Петкана му думаше:
- Вчера е брат ми доходил,
та си остави ножове,
ножове, чифте пищоле.
А Стоян пак е питаше:
- Мома, хубова Петкано,
що ми е золум правено?
А Петкана му говори:
- Вчера сестра ти доходи,
межко си дете доноси,
то ти е золум правило.
тоян Петкани говори:
- Дзарана рано да станеш,
намеси тясто кисело,
напечи бели хлябове,
наготви гозби сякакви,
на садя кеща постели!
Петкана рано станала,
намеси тясто кисело,
напече бели хлябове,
наготви гозби сякакви,
на садя в кещи послала.
Стоян си слуги разпрати
да сберат хора се първи,
положи тежка трапеза,
па си хората канеше:
- Йежте и пийте, дружина,
молете Бога за здраве,
че ще гатанка гатаме!
И Гургула бе повикал,
и той гатанка да гатка.
Па на трапеза седнале,
та ми са йеле и пиле,
сички весело гледаха,
сал Гургул плахо гледаше.
Па Стоян хрипне и викне:
- Хайде, гатанка гатаме -
имах си нива хубава,
сур елен са е научил,
та ми нивата опасе.
Какво ще вие кажете -
дали сур елен пребия,
или нивата пожана?
Никой са не усетило
на Стоянова гатанка,
усетил са е млад Гургул,
па си Стояну думаше:
- Брайно Стояне, Стояне,
нити нивата поженвай,
нити сур елен пребивай!
Сур елен си е добиче,
де найде нива, там пасе,
де найде, вода, там пийе.
Стоян са тогаз едоса,
па си рогозка насмоли,
Петкана в пазар изгори,
в пазаря всряд чершията.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.