Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

15. ПРИСТАНАЛА - ЗМЕЙОВА НЕВЯСТА

Том ІV: Народни балади

Похвали се, мила мале,
слънчевата сестра:
- Я съм мома, (2)
мома над момите,
мене момък, (2)
не може прелъже!
Де ги дочу, мила мамо,
змейо у планина,
та разреши, мила мамо,
три руси перчине,
па забоде змейо, мале,
два медни кавале,
па окачи змейо, мале,
конче шестокрило,
па отиде змейо, мамо,
змейо на седенкя,
та ми седна змейо, мамо,
моми до колено,
па засвири змейо, мамо,
с два медни кавале,
със кавале свири змейо
и на мома дума:
- за моя невеста,
за моя невеста, моме,
на наша вилаят!
Язе имам, (2)
къща керемидна,
къща керемидна, моме,
комин коситренен,
и си имам мила, моме,
една стара майка,
една стара майка, моме,
и две мили сестри.
Със кавалесвири змейо
и мома излъга,
па си мома дигна змейо
на кон, на теркия,
па се дигна змейо, мамо,
у темни облаци,
па премина змейо, мамо,
през девет планини,
па ми падна змейо, мамо,
у темни пещери.
Змейовата къща,мамо,
две темни пещери,
комин коситрени, мамо,
две бели логачки,
змейовата майка, мамо,
змия оридовна.
Он на мома дума, мамо,
дума, отговара:
- Да се не уплашиш, моме,
от моята майка,
от моята майка, моме,
от моите сестри.
Излезнали, излезнали
милите и зълви,
та са си увели, мамо,
младата невеста.
Като е влезнала, мамо,
у темни пещери,
она сълзи рони, мамо,
и на змейо дума:
- Кога ще ме водиш, змейо,
при своята майка!
Он ми влезна змейо, мамо,
у темни пещери,
та изнесе змейо, мамо,
железни опинки,
та си обу змейо, мамо,
младата невеста,
на невеста дума, мамо,
дума, отговара:
- Кога се съдерат, либе,
железни опинки,
тогава ще идеш, либе,
при своята майка.
Она цел ден плаче, мамо,
и си зълва пита:
- Кога че съдере кака
железни опинки?
- Я ще да ти кажа, како,
баку да не казваш:
вечер ги заревай, како,
у ясна жарава,
заран ги поливай, како,
със студена вода!
Зарева ги невестата
до три ми месеца,
та съдрала, мила мамо,
железни опинки.
Рано ми ранила, мамо,
младата невеста
и на змейо дума, мамо,
тихом проговара:
- Рано да подраним, змейо,
да се пременувам,
че ще да идеме, змейо,
при своята майка.
Рано ми подрани змейо,
конче ми окачи
и поведе змейо, мамо,
младата невеста,
младата невеста, мамо,
змейовото дете.
През полето, мила мамо,
керван ми вървеше,
керван ми вървеше, мамо,
със сено зелено.
Он на булка дума, мамо,
дума, отговара:
- Ти да вървиш, първо либе,
дете да си водиш,
я ще да замина, либе,
тебе да застрана,
от теб да застрана, либе,
керван да измина,
че във сено има, либе,
какви ли не треви...
Като изминаха, мамо,
големия керван,
па стигнали, мила мамо,
моми край селото,
змейо дума, мила мамо,
дума, отговара:
- Я ще стана, първо либе,
на зелено венче,
закачи ме, първо либе,
на десната ръка,
а детенце ще ми стане
на сребърен пръстен.
Като идеш, първо либе,
при твоята майка,
закачи ме, първо либе,
в къщи на клинчето!
Кога е отишла дома
младата невеста,
венец си закачи, мамо,
майка си изведе.
- Я да идеш, мила мамо,
треви да набереш,
треви да набереш, мамо,
рано да ги свариш,
рано да ги свариш, мамо,
венец да полееш!
Ранила, треви набрала,
дор треви сварила,
венец се дигнало, мамо,
у темни облаци.

 


Долна Гноеница, дн. Михайлово, Оряховско (Стоин-ТВ, № 1411).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982
.