147. ВОЙНИК НА СВАТБАТА НА ЖЕНА СИ

Том ІV: Народни балади

Петък са й Тодор погодил,
събота годен пооди,
неделя бе му сватбата,
понделник бе му момин ден,
вторник му писмо довтаса,
Тодор на война да иде.
Ала му млада булката,
свидят му да я остави,
срам го е да я поведе.
Итра е била Петкана,
влезла е в новъ градина,
дабрала цветя сякакви,
направи китка размясна,
па я на Тодор подаде
и на Тодора думаше:
- На ти, Тодоре, таз китка,
денем я носи на сранъ,
нощем я туряй на роса!
Кога посъхне тъз китка,
ти да са, любе, усетиш,
че съм са ази годила,
годила, ще са оженя.
Тодор си китка поемна
и си е войник заминал.
Носи я девет години,
китката седи се росна,
като десета постъпи
и китката му посъъна,
посъъна китка, повейна.
Тодор са й тогаз усетил,
че му са й булка годила,
годила, ще са ожени.
Тодор на царят продума:
- Царьо льо, господарьо льо,
ша ти загатна гатанка,
дали са можеш усети:
заградил съм си градинка
със криво перо петлово,
посеял съм си ябълка.
Девет години как цъфни,
как цъфни, пък не вързува,
сега е, царьо, цъфнала,
едно е зрънце вързала,
и то е, царо, на върът.
Царят си мисли, помисли,
не може да са усети
и на царица продума:
- Царице, господарице,
Тодор ми гатна гатанка,
не мога да са усета.
Тя му царицата рекла:
- То не е, царо, ябълка,
ами на Тодор булката -
годила, ша са ожени.
Нека да с'иди млад Тодор!
Царят му конче подаде,
Тодор си конче възседна
и си към дома отиде.
Край село лозя имаше,
на лозе старец и бабичка,
тий си лозята коренят
и черни търни сеяха.
Тодор са при тях повъзпре,
Тодор си старци попита:
- Що си лозето корените
и черни търни сеете -
Старец на войник продума:
- Имаме войник като теб,
днес му са жени булката,
та сме от мъка тук дошли
лозето да си кореним
и черни търни да сеем,
че е чернило към нази.
Тодор си бърже отива,
сред село сватба идяше,
Тодор сватове думаше:
- Я си сватбата възпрете,
да си подаря булката!
Тий са сватбата възпрели,
булка му ръкъ целува
и му познала пръстенът,
дет са двамата менили,
и си булото фърлила,
и на сватове думаше:
- Сватове, стари кумове,
аз ша си зема мой Тодор,
вие си празни вървете,
на друго място търсете!
И си с Тодора замина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.