|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
146. ЖЕНА - КЕХАЯ
Том ІV: Народни балади
Забегнала е Радица
от порво любе Стояна,
от негова стара майчица,
йот мало моско детенце.
Мало е, млого бегала,
до дванадесте години.
Млого е казандисала:
до девет тьожки сюрии
сас дванадесте овчере.
Овчере Ради викаха:
- Кехайо, наша доржево,
врют сюриине вдигнаха,
ам наша тьожка сюрие
кога щим да е вдигнеме?
- Овчере, мои овчере,
ние щим да е вдигнеме
рано в понделник утирна.
Ага, овчере, идете
в срьощноно село големо,
има голема авлие,
напусните е с овцене!
Ага ми дойде сайбие,
пък ве, овчере, речите:
"Нас е кехайе проводил,
иди са карай кехайе!
Кехайе ни е в селоно,
в селоно на механона."
Ага ми Стоян йотиде
в селоно, в механона,
Стоян си кехайе питаше:
- Кехайо, тьожки кехайо,
твои ли ми са овцене,
овцене вав авлиине?
Рада Стояну викаше:
- Немой се кара, Стояне,
ам яла близо, наблизо
да та, Стояне, попитам,
жива ли си е майка ти,
изкутихте ли детено,
дойде ли си ви Радица!
Стоян на Рада думаше:
- Майка ми си е умрела,
изкутихме си детено,
ала ми Рада не дойде.
Рада Стояну викаше:
- Стояне, гиди Стояне,
е си сам сама Радица.
Иди, Стояне, доведи
моено машко детенце,
да му, Стояне, хорижем
моена тьожка сюрие,
дено сам казандисала!
Чепеларе (Райчев, № 704).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|