14. СТАНА И ЗМЕЙ

Том ІV: Народни балади

Сбор са събра и заигра
на личен ден, на Великден,
на хубава света Петка,
света Петка и неделя.
Е де иде змей на коня,
сбор го видя, сбор поникна.
Змей си сбору отговаря:
- Играй, сбору, не поничай,
не съм дошъл сбор да гледам,
на съм дошъл съд да съда
малки моми и големи:
коя мома либе нема,
либе нема, ни либила,
змею да е либовница,
на коня му настойница,
на дружина станеница!
Ка го зачу Станината,
Станината стара майкя,
а тя змею отговаря:
- Ей та змею, ти мой зетю,
моя Стана либе нема,
либе нема, ни либила,
тебе да е либовница,
на коня ти настойница,
на дружина станеница!
Ка я зачу танка Стана,
тя майка си люто кълне:
- Мълчи, мале, онемяла,
онемяла с бяло гърло,
ослепяла с черни очи,
оглушала с двете уши!
Та Стана ли либе нема,
либе нема, ни либила?
Стана има и два, и три,
и два, и три либовника:
един ми е в Романия,
втори ми е в Загорето,
трети ми е в махалата;
щото ми е в Романия,
да го чуя във гемия,
щото ми е в Загорето -
Загоре са запалило,
та е и той изгорял,
щото ми е в махалата,
със него щем да са земем!
Змей са е свил със вихрушка,
та издигна танка Стана,
занесе я в синьо небо,
остави я в темен облак.
Станкината стара майкя,
тя след Стана теком тече,
теком тече, виком вика:
- Ей та тебе, танка Стана,
дека мама да та види,
да та види, да та чуе?
Тя из облак майци дума:
- Леле варе, стара мале,
ожени си девет сина,
па зажени десетия -
Ангела Арахангела,
па ми калеска допрати
на планина, на рудина,
на камане становито,
на ореше столовато,
па да дода на сватбата!
Послуша я стара майка,
оженила девет сина,
заженила десетия -
Ангела Арахангела,
па и калеска запрати
на планина, на рудина,
на камане становито,
на ореше столовато.
Тя излязла танка Стана,
та приела калеската,
та на змею отговаря:
- Леле варе, либе змею,
хайде д'идем на сватбата,
че са жени мила брата -
Ангела Арахангела.
Послуша я огнян змея:
отидоха на сватбата,
запряха са край селото
вов зеленото ливаде.
Змей си Стани отговаря:
- Леле варе, танка Стано,
как ща ида на сватбата?
Тя на змея отговаря:
- Леле варе, огнян змею,
я стани си кован поес,
та опаши танка Стана,
а детенце - криво перо,
криво перо на возводе!
Послуша я огнян змея,
та си стана кован поес,
та опаса танка Стана,
а детенце - криво перо,
криво перо на возводе.
Па отиде на сватбата.
Излязла бе Стани майкя,
та посрещна танка Стана,
та и зела кован поес,
кован поес, криво перо,
та ги фърли вов огъня.
Змей си в огън Стани дума:
- Леле варе, танка Стано,
как излъга огнян змея,
та го фърли вов огъня!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.