139. ВПРЯГА ЖЕНА СИ ДА ОРЕ - 1

Том ІV: Народни балади

Навърви Стоян на оран,
на оран Стоян, на копан,
и на Фида си поръча:
- Фидо лю, млада невясто,
да не забавиш ручока,
ручока и планината!
- Стояне, любе Стояне,
как не ща ручок забавя!
Дор да издоя, издоя
дор девет крави младошни,
десетата крава старошна,
и да издоя, подваря,
и да подваря, подквася,
подквася, Стоян, избъркам;
и да си дяте развия,
развия, Стоян, повия;
и да си ручок посготвя,
на нива тога да дойда.
Из дои Фида, подвари,
подвари Фида, подкваси,
и си йе дяте развила,
развила дяте, повила;
и си йе ручок сготвила,
тога при Стоян йотиде.
Йотдалек иде и рука:
- Бре, пома Бог ти, Стояне!
Стоян хи нищо не рече,
йотпрегна Стоян волове,
та впрегна Фида невяста,
та ора Стоян, що ора.
Фида му вяли, гойвори:
- Бре, йотпусняй ма, Стояне,
малко йе дете ъв люлки!
Стоян хи нищо не рече.
Па ора Стоян, що ора,
кога е слънце зайдело,
тога я Стоян йотпусна.
И си са дома йотишли.
ида ми дяте поглева,
поглева дяте ъв люлки -
малко йе дяте юмряло!
Писнал бе Стоян до Бога:
- Боже ле, мили Господи,
я ляко сбърках, ти немой!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.