138. ТОДОР И МАРИЙКА ЧАКЪМДЖИЙКАТА

Том ІV: Народни балади

Тодор Еленки думаше:
- Еленке, пръвне пръвнино,
Еленке, пръвньо венчило,
станало й девет години
как сне са двама събрали,
се си берекет сбиравме,
тази е веке десета,
дъли ше Бог да помогне
пак да си сберем берекет,
амбари да си напълним?
Утре е веке Петровден,
пак ще си жетва заваним,
ти да, Еленке, приготвиш,
жетвари да си нараним;
аз ще жетвари заведа
жетвата да си заваним.
Че станал Тодор, отишел,
жетвари той си заведе
жетвата да му поженат.
Сичките женат и пеят,
Марийка чакъмджийката,
тя на Тодора думаше:
- Тодоре, чорбаджиино,
сичко ти й Господ помогнал,
сал ено не ти й помогнал -
много ти й грозно булчето,
черно е като циганка.
Тодор са люто разсърди,
право си у тяв отиде
и на Еленка думаше:
- Ти привлез пьнци дълбоки,
наточи вино червено!
Че той отподер отиде,
че й главата отряза.
Докат' от понци излезе,
дворо са пълен напълни -
говедари са върнали
и на Тодора думали:
- Тодоре, чорбаджиино,
како си сторил, напраил?
Сичките крави измрява.
Дур говедари излязат,
пълен са й дворо напълнил,
сички олвари додова
и на Тодора думали:
- Тодоре, чорбаджиино,
како си сторил, напраил?
Докат' олове пасява,
сичките до йдин измрява.
Дур оловари излязат,
сички овчери додова
и на Тодора думали:
- Тодоре, чорбаджиино,
како си сторил, напраил?
Докат овцете пасява,
сичките до йна измрява.
Докат' овчере излязат,
сички жетвари додова
и на Тодора думава:
- Тодоре, чорбаджиино,
како си сторил, напраил?
Докат' си жито женевме,
нивата са й подпалила,
нивата от кюшетата,
сичките кръсци йзгорява.
Тодор са чудом чудеше:
- Како си сторюв, напраюв!
Извади ножче анчерче
и са в сърцето удари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.