136. МАГИЯ ЗА ОМРАЗА

Том ІV: Народни балади

Мама си Рада думаше:
- Наистина ли, Раде ле,
че та й Димитър намразил
и иска да та паряса?
- Истина, мамо, истина!
Дорде вятър не повее,
в гора са лист не люлее,
дорде Димитър не рекъл,
хората не му хортуват.
Истина и наистина,
истина й пуста магия!
Великден срещу Гергьовден
чинина Рада, чичова,
моята зълва венчана,
тя дойде, мамо, у назе,
че ми ризата поиска,
ризата, венчилницата:
"Бульо ле, бульо милинка,
одаи ми, бульо, одаи ми
твоята риза венчална,
да й полите зашеря,
ръкавите да й затъча!"
Попитах стара свекърва:
"Мамо льо, да га одам ли?"
Тя са от къщи обади:
"Мар дай га, булка, мар дай га!
Нали ша рекат хората -
Дмитровица омразница,
откак ни доде в махлата,
та на с хората омрази."
И я га, мамо, одадох.
Държа га малко ни много -
цяла ми една неделя.
Отидох, та я поисках:
"Мар дай ми, лельо, ризата!"
Из къщи га не изнесе,
ми най га, мале, изнесе
от пуста плевня плевена,
превята, мамо, пресята,
и га във ръце не даде,
ми га през плета прехвърли.
Отзех га и га облякох
и на черкова отидох.
Че ка ми рече Димитър:
"Радо льо, мечко стръвничко,
върви си, Радо, не ща та!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.