133. ЯНА БЕЗРОДА НЕВЯСТА

Том ІV: Народни балади

Яно, бела Яно, без рода невесто!
Како се сакахме, така се зедохме,
ние си бехме мошне сиромаси,
къща си немахме, къща си купихме,
лозье си немахме, лозье си купихме,
иманье немахме, иманье добихме;
що сакахме, Яно, Господ ни дарува,
на нас Господ чедо, Яно, не ни даде.
Дали йе от Бога, дали йе от люде,
ако йе от Бога, сполаи му нему,
ако йе от светот, от Бога да найдат!
Тогай нему веле Яна, бела Яна:
- Мълчи, Стоян, мълчи, немой люто кълни,
немой люто кълни, немой се грешувай!
Нито йе от Бога, нито йе от светот,
току йе, Стояне, от моята майка.
Язе како си бех мала малечкаа,
майка си имаше дете, мъжко дете
дете мъжко дете мошне си плачеше,
не я оставаше майка да заспие.
На мене ми рече: "Ела, Яно щерко,
дете да полюляш, майка да поспие!"
А язе й рекох на моята майка:
"Как си го родила, така си го люляй!"
Тогай на майка ми си йе жал паднало,
тогай майка мене люто ме прокълна:
"Яно, милна щерко, чедо да не чедиш,
чедо да не чедиш, в ръце да не видиш,
дур не чуеш, Яно, риба да запее,
риба да запее во Църното море,
камен да засвири от вишни планини,
ка чуеш, Яно, тогай чедо да чедиш."
Тогай та му веле на млади Стояна:
- Армасай се, Стоян, дур си, Стоян, младо,
ур ми те сакает тие малки моми;
ела ти се молям да не ме изпъдиш,
измет ке ти чина, лебо да ти ядам.
Нель си се армаса Стоян, млади Стоян
за малка девойка Енка призренчанка
и си се армаса и армас чиниа,
сватба се зафати, сватови се собраха,
сватови се собраха, за невеста ходат.
В къщи вонка Яна измет та си чине,
бели пърсти кърше, дробни сълдзи роне:
- Боже, мили Боже, колай да ми найдиш,
душа да ми земеш, тува да н' ме наиде,
тува да н' ме найде младата невеста!
Та си се промена Стоян, млади Стоян
и ке си кинисат за млада невеста,
тога си извика неговиот си брат:
- Брату, мили брату, колай да й найдиш
на хубава Яна, ти да я удавиш,
кога ке си дойдам с младата невеста,
тука ак' я найдам, глава ке ти земам.
Чудо ми се чуди Янино деверче,
как да си кайдиса хубавата Яна;
тогай веле Яне, веле и говоре:
- Айде, Яно, айде мие да пойдиме
кай Църното море метли да бериме;
кога кя си дойде младата невеста,
метли си немаме с ощо да ни смете.
Яна го послушала, да два си пойдоха,
да два си пойдоха кай Църното море.
Яне й се припи вода, студна вода,
та си пойде Яна край Църното море.
Повеля си Господ, риба си запее,
риба си запее, камен си засвире.
Ка ги дочу Яна, сърце я разболе,
тогай Яна веле на нейно деверче:
- Айде, братче, дома ти да ме однесаш,
на къро мене душа да не излезе.
И я дигна Яна, до дома я носи,
едно в къщи влезе и дете си доби.
Дете ми се доби, дете, мъжко дете,
дете мъжко дете, бележито дете,
на гръдите му йе ясна.месечина,
а на главата му летно йесно сънце.
Тогай веле Яна на нейното братче:
- Одаи, братче, одаи, на път да го сретиш,
хабер да му кажеш, мужде да ти даде,
оти му се доби дете, мъжко дете.
Па ми се изспущи Янино деверче,
та си стрете настрет пътот брат си Стоян,
на брата му веле, веле и говоре:
- Бакшиш, брату, дай ми, дете ти се доби,
дете бележито - летно сънце в глава,
а во градите му - ясна месечина.
И на млад Стояна не се фати вера,
тогай си позапре китени сватове,
та им веле Стоян, веле и говоре:
- Постоите малце до дома да одам,
до дома да одам, дали йе истина!
Па се спущи Стоян, до дома си оди,
влезе в одаята, шарен йорган дигна -
летно сънце грее, сърце се разшени.
Па се назад Стоян скоро се повърна,
па си пойде Стоян кай сватовете.
Тогай веле Стоян на млада невеста:
- От сега нататки сестра да ми бидиш,
сестра ти да си ми, назад се повърни!
Тогай веле нему младата невеста:
- Стоян, млади Стоян, глава ми пресечи,
глава ми пресечи, назад не се въринам!
Уме, чуде Стоян, нема що да чине,
си соблече Стоян негоо чисто руо,
та облече Стоян негоо мило братче,
па го чини Стоян млада зеташина.
Тогай веле Стоян, веле ем говоре:
- Алал да йе, брату, от мене на тебе!
А на невестата сърце се разшени.
Па си дойдоха сити дури дома,
н' една страна тога венчанье си венчат,
на другата страна кърщенье си кърщат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.