132. МАРКОВАТА НЕВЯСТА - ЛЯСТОВИЦА

Том ІV: Народни балади

Яна макя ситно, дребно плела,
ситно плела, люто а заклела:
- Черко Яно, да не ти е просто,
кога ойдеш на Маркови двори,
да не думаш до три, четир дена,
да не думаш свекру и свекръви,
да не думаш на милаго Марка!
А на Яна пък се е зачуло,
зачуло се - за четир години!
Не думала четири години
ни на свекър, нито на свекръва,
не думала на милаго Марка.
Станал Марко тъжен и кахърен,
па на макя потиом говори:
Таком Бога, моя мила майко,
че прощавам Яна хубавица,
че прощавам той нема немица!
А макя му потиом говори:
- Таком Бога, мои мили синко,
ниа сме са с Яна научили,
научили, с Яна погодили.
И нам че се, синко, посвидечи
да прощаваш Яна хубавица,
та да тражиш бръзо сговорливо.
Ала Марко макя не послуша,
та си собра китени сватове,
та че иде отът Бело море,
та доведе Мара презморкиня.
И сватове на Яна говорат:
- Остай сбогом, той нема немица!
А Яна им нищо не говори,
туку им се тио, лепо кланя.
Па е минал Марко младоженя,
па на Яна потиом говори:
- Остай сбогом, той нема немице,
да те тука жива не затичам!
А она му нищо не говори,
туку му се тио, лепо кланя.
Па са ошли отът Бело море.
Поведоа Мара презморкиня.
Ка минаа през Белото море
и настаха през равното поле,
проговори Мара презморкиня:
- Таком Бога, Марко, крали Марко,
що си свети твои равни двори?
Дал' е иле ил' бело кофиле,
или ми е от цветок капинки,
или ми са цръкви, манастири?
А Марко у потиом говори:
- Таком Бога, Маро презморкиньо,
що ме питаш, право че ти кажем:
ни е иле, ни бело кофиле,
нито ми е от цветок капинки
нито са ми цръкви, манастири,
нало ми е той нема немица -
излезнала със свещ да ни свети.
Ка ойдоа дома на дворове,
проговори Мара презморкиня:
- Да ако си нема снемела,
та не са ми слепа ослепела -
лепите ти пръсти одгореа!
Да не ми е за лепите пръсти,
нело ми е за сребръни пръстен!
Проговори той нема немица:
- Леле Боже, леле мили Боже,
от кон слази - какви думи дума!
И оно ли Марку че угоди?
Да я не съм той нема немица:
кога майкя мене ситно плела,
тогай майкя мене люто клела
да не думам четири години
ни на свекър, нито на свекръва,
да не думам на милаго Марка.
Леле Боже, леле мили Боже,
я ме твори пиле ластовица,
да полетим от комин на комин,
да погледам у Маркови двори
как че оно Марку да угоди!
Богу се е жалба нажалило,
та а стори пиле ластовица.
Рипна Марко Яна да докачи,
оскуба ю коса от косичняк.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.