|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
130. ЖЕНА НА РАЗБОЙНИК - ГЪЛЪБЧЕ
Том ІV: Народни балади
Грозденка по двор шеташе,
равни си двори метеше,
златни кандила миеше,
па ги пред Бога палеше,
Богу се милно молеше:
- Божице, милни Божице,
бактисах, Боже, бактисах,
досади ми се, додея
от една луда делия,
делия, млад кеседжия,
досади ми се, Божице,
кървави ризи перене,
кървави сабли миене,
търговски глави криене!
Проклета да е майкя ми,
майкя ми и па баща ми,
защо ме далек дадоха,
дадоха и продадоха,
далеко, млого далеко,
през девет-десет планини,
през девет гори зелени,
през девет води студени,
през девет града големи,
през девет села големи;
никога рода не видим.
Боже ле, мили Божице,
чудно ме пиле претвори,
да си залетим, Божице,
на бащини ми дворове!
Богу се върло нажали,
та си претвори Грозденка
на сиво бело гълабе.
Та е литнала Грозденка,
та си прелете Грозденка
през девет-десет планини,
през девет гори зелени,
през девет води студени,
през девет града големи,
през девет села големи;
та па си дома отлете
на бащини си дворове,
паднала мала градина
на бел, на цървен трендафил,
та пее песни различни.
Кога излезна майкя ю,
ка виде бело гълабе,
притърчала е майкя й
у тая мала градина
да фане бело гълабе,
фанала бело гълабе.
Двете се живи ставили
и веднъг мъртви паднали.
Суходол, Софийско (СбНУ 43, № 127).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|