13. СТОЯНКА И ЗМЕЙ

Том ІV: Народни балади

Стоянка гозби готвила,
безсолни гозби, безводни,
с сладки ги думи солеше,
с бистри ги сълзи долива,
люто майка си кълнеше:
- Ти си ме, мамо, слагала,
кога съм била мъничка,
дето си хляба трепала,
трепала, непремитала,
сега ме, мамо, змей люби,
змей люби, змей ще ме земе.
Прибирай, мамо, децата,
затваряй, мамо, вратата,
довечера змей ще дойде,
чичовото дворе ще грейне,
нашето, мамо, ще пламне,
цялото село ще светне.
Тъкмо това си издума,
у Стоянкини змей влезе,
чичовото дворе грейнало,
Стоянкиното пламнало,
цялото село светнало.
Змей на Стоянка думаше:
- Я хайде, хайде, Стоянке,
в нашите двори широки,
в нашите къщи високи,
дето хората не ходят,
дето птичките не хвъркат!
Води я малко, не много,
води я цяла година,
мъжко е змейче добила,
три дни навън не излязла,
на четвъртия излязла,
с златен се ръжен подпира,
златни пеленки простира.
Покрай тях са симинали
две коли жито червено,
едните с сено зелено.
Стоянка на змей думаше:
- Можеш ли, змейо, запали
житото, змейо, сеното?
Змеят Стоянки думаше:
- Житото, Стоянке, запаля,
ала сеното не мога,
че има билки сякакви,
вратига и комунига
и едностръка иглика.
Да е знаяла майка ти,
с тез билки да те окъпе,
щяла е да те изцери.
Змея са на бой викали,
Стоянка на змей думаше:
- Змейо ле, либе змейо ле,
лауса сама не седи,
ще идеш мама да викаш,
у дома да я оставиш.
Змей у бабини отишел
и баба си у тях завел
и при Стоянка оставил,
и си на война отишел.
Стоянка майци думаше:
- Майно льо, стара майчице,
да сбираш билки сякакви,
вратига и комунига
и едностръка иглика,
и с тях да ме окъпеш,
дано ме, мамо, изцериш!
Събрала майка и, събрала,
Събрала билки сякакви
и Стоянка окъпала,
па Стоянка изцерила.
Тя си е у тях отишла.
Змей се от война завърнал,
Стоянка у тях нямало.
Той се на елха възкачил,
па си и върха кършеше,
към Стоянкини хвърляше
и на Стоянка думаше:
- Не ти ли, Стоянке, домиле
за мъжко змейче хубаво!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.