129. ОТДАЛЕЧ ПРИ МЪРТВИТЕ СИ БРАТЯ

Том ІV: Народни балади

Петкано, бела Петкано!
Рано ранила Петкана
на света млада неделя,
та ясен огин наклала,
въз огин седи, та плаче.
Согледа я свекърва,
та на Петкана говори:
- Снахо Петкано, Петкано,
мари, що ти йе, та плачеш?
Дали си гола и боса,
или си страдна, ил гладна?
А Петкана ю говори:
Мале свекърво, свекърво,
нити съм гола, ни боса,
нити съм страдна, ни гладна.
Горок съм санок видела:
два ми гълъба летеа,
кога летеа, гърмеа,
кога паднае, треснае.
И двата беа без глави.
Това йе, мале, на белег,
умрели са ми два брата,
два брата, до два близняка!
А свекърва ю говори:
- Снахо Петкано, Петкано,
я мучи, мори, не плачи!
Заман си санок не угажда
сабота спроти неделя.
Кога си санок угажда?
У петок спроти сабота!
Туку това издумали,
ете чича ю де иде,
чука и вика иа порти:
- Петкано, братанице ле,
излезни, порти отвори,
прифани ми врана коня!
Чича те кани на сватба,
заженихме ти два брата,
два брата, до два близняка.
А Петкана му говори:
- Чичо ле, мили чичице,
като ме каниш на сватба,
камо ти бела погача,
камо ти златна здравица?
Чича Петкани говори:
- Петкано, братанице ле,
язе си носех погача
и таа златна здравица,
срещнаха ме клети турци
во тие тесни клисури,
та ми земае погача,
изпия златна здравица.
Петкана си му говори:
- Чичо ле, мили чичице,
туку ме мало зачекай
да разплетем руси коси,
да разплетем, да омием,
да месим бела погача
и да наточим здравица!
А чича си ю говори:
- Петкано, братанице ле,
айде ми, айде, Петкано,
там че миеш руси коси,
там че миеш, там че плетеш,
там че месиш погача
и там че точиш здравица!
Петкана го послушала,
та си ошла со чича си.
Минаа поле широко,
приеа гори зелени.
Петкана чичи говори:
- Чичо ле, мили чиченце,
нещо ми гора мирише
на бел темян, на жолт восок -
два ми са брата умрели,
два брата, до два близняка!
А чича си ю говори:
- Айде ми, айде, Петкано,
таа си гора таква йе,
она си така мирише
на бел темян, на жълт восок!
Кога ойдое под село,
нещо им се гласи чуе.
Петкана чичи говори:
- Чичо ле, мили чичице,
нещо ми се гласи чуе -
умрели ми са два брата,
два брата, до два близняка!
А чича си ю говори:
- Айде ми, айде, Петкано,
сватба ми йе, та моми поя,
моми поя, гайди свира!
Та си ойдое на двори.
Насреща са ю два брата,
до два брата, до два близняка,
понели ги да ги копая.
Ка ги видела Петкана,
та па на чича говори:
- Чичо ле, мили чичице,
чичо ле, проклет да ми си!
Оти ми право не кажеш,
да разплетем руси коси,
да разплетем, да не мием,
па жално да си заплачем?
През девет села минаме:
кой ме види да казуе,
кой ме чуе да прашуе!
Па на носаче говори:
- Тако ви Бога, носаче,
широк гробо изкопайте,
наедно ни закопайте,
мегю мои до два брата,
до два брата, два близняка!
Туку това издумала,
прегърнала си два брата,
па се с душа разстанала.
Послушали я носаче,
широк гробо изкопали,
наедно ги закопали,
мегю нойни две братета,
две братета, две близнета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.