127. ЯНА И ДЕВЕТТЕ Й БРАТЯ

Том ІV: Народни балади

Макя Яна надалеко дава,
Яна плаче, та неке да иде,
а бракя й по тио говорет:
- Иди, Яно, иди, наша сестро,
ние сме ти девет мили брата,
често ке ти на госке идеме,
секи петок и сека неделя,
у година сите деветина.
И Яна е бракя послушала,
та е ошла яко надалеко.
Още Яна у двор не влезнала,
още Яна от кон не слезнала,
Яна се е с рода похвалила:
Я сам мома от голема рода,
я си имам девет мили брата,
често ке ми на госке доодат:
секи петок и сека неделя,
у година сите деветина.
Минало се петок и сабота,
Яни бракя още не доодат;
минало се неделя и месец,
Яни бракя още не доодат;
минало се година и друга,
Яни бракя още не доодат;
минало се давно девет годин,
Яна са се золви подсмеяле:
- Тизе Яно, тизе наша снахо,
кога дойде у нашата каща,
още, Яно, у двор не влезнала,
още, Яно, от кон не слезнала,
тизе, Яно, с рода се похвали:
имала си девет мили брата,
често ке ти на госке доодат.
Оно стана давно девет годин,
твои бракя още не доодат.
Яна са се жалби нажалиле,
та се качи на високи чардак,
та плакала три дни и три нощи.
Ете идат Янините бракя.
Яна си е бракя посреснала:
на пръвнио рака цаливала,
на вторио коня дофанала,
на третио у скути паднала,
па е Яна млада преумрела.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.