124. ЗМИЯ СЪЖИВЯВА МЛАДОЖЕНЕЦ

Том ІV: Народни балади

Абре Димчо, Димчо питимия!
Добил се е Димчо питимия,
добил се е на ден на Великден,
добил се е мегю девет сестри.
Сите са го наред залюляли,
най-малата й она го люляла:
- Расни, Димчо, тизе да пораснеш,
ке тераме мома питимия!
Та раснал е Димчо, пораснал е,
та паднал е Димчо за женене,
та тераа мома питимия,
питимия мегю девет брате,
та заприа тази тежка сватба
от неделя, мори, до неделя
Сам е Димчо сватове канило,
та си влезе доло у зимнико,
та изкара Димчо бърза коня,
назоба а ситен-дробен бисер,
напои а руйно благо вино,
тури узда Димчо зелен гущер,
а дзингии Димчо до две желви,
до две желви Димчо, до две сестри,
тури подпрег Димчо до две змии,
до две змии Димчо, до две сестри.
Още беше Димчо до скорните,
та си йоби Димчо десна нога -
юв скорните до люта лютица,
та изеде Димчо питимия,
изеде го за десната нога.
Димчо си е младо починало.
Отговори Димчовата майка:
- Е сватове, е стари кумове,
сватбата си, мори, продължайте,
итро Ката, мори, излажете,
еднач Ката в кащи да ми влезе,
еднач Ката "мамо" да ми рече.
Отговори Марко калитата:
- Е кумице, е стара кумице,
итро Ката, мори, ке лажеме!
И тръгнаа Ката да докарат,
итро Ката, мори, излажаа.
Отговори Ката Катреница:
- Я бре Марко, млади калитата,
оти Димчо вие не карате?
- Е кумице, е млада кумице,
Димчо си е мошне уморено,
само си е кумове канило
и легнало Димчо да подреме.
Хайде, хайде ние да одиме!
Де нагоре, Димчо, по-нагоре,
таман беа Димчо среди пакьо,
отговори Ката Катреница:
- Е бре Марко, е бре калитата,
нещо ми се гласи прислушнуват,
като го плачат Димчовите сестри.
Отговори Марко калитата:
- Е кумице, е млада кумице,
момите си, мори, песни пеят,
та ти гласи, мори, доваждая.
Де нагоре, мори, по-нагоре,
и дойдоа, мори, във селото.
Отговори Ката Катреница:
- Я бре Марко, Марко калитата.
нещо ми ле на тамян мириса.
Отговори Марко калитата:
- Е кумице, е млада кумице,
ергенето пушки, мори, пукат,
та на тебе на темян мириса.
Флегоа си, мори, ю кащата,
ага си е Димчо починало.
Отговори Ката Катреница:
- Е гробаре, е млади гробаре,
широк гробо, мори, изкопайте,
та и мене до него сложейте,
сложейте си Димчовия кафал!
Широк гроба, мори, изкопая,
и Ката си до него сложна.
И си дойде до люта лютица,
та на Ката, мори, говореше:
- Ой ле Като, Като Катренице,
я си подай Димчовия кавал,
да му плюна, мори, ю кавало,
Димчо живо, мори, ке си стане!
Отговори Ката Катреница:
- Назад, назад, люта бре лютице,
тизе си ни Димчо, бре, изела,
и очите, мори, ке му пиеш!
- Я му подай до десната рака,
да му плюна на десната рака!
Подаде му десната рака,
та си стана Димчо питимия,
та засвири с писанийо кавал
Димчо свири, мори, Ката пее.
Отдол идат, мори, кираджии,
и дойдоа, мори, юв селото,
на селяне, мори, говореа:
- Е селяне, мори, бре селяне,
имате ли скоро юмрел човек?
Я селяне, мори, говореа:
- Не е един, мори, до двамина,
до двамина - ем Димчо, ем Ката.
И ойдоа, гроба разкопаа,
Димчо свири, мори, Ката пее.
Та отново сватба заправиа.
Дек се чуло, чуло и видело
мрътви от гроб, мори, да излегат,
па да свират, мори, па да пеят!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.