123. ЧУМА УДАРИЛА СВАТБАРИ

Том ІV: Народни балади

Що се лъщи от оная страна?
Дал йе вода, или йе войвода,
или си йе манастир у гора,
ил йе сънце у дзид задзидано,
или са си китени сватове?
Ни йе вода, нито йе войвода,
нито ми йе манастир у гора,
ни йе сънце у дзид задзидано,
туку ми са китени сватове,
устред них йе премлада девойка.
Усреща им чума поморкиня,
била, била, сите ги избила,
останала премлада девойка,
па се чуди, ядна, що да прави!
Свила поли, до кумо седнала,
па на кумо вели и говори:
- Що ми си се, куме, разсърдило,
дали сам те лош дар дарувало?
Дарувах те свилена кошуля.
Свила поли, до девер седнала,
па на девер вели и говори:
- Що ми си се, брате, разсърдило,
дали сам те лош дар дарувало?
Дарувах те ибришим чорапе.
Свила поли, до момче седнала,
па на момче вели и говори:
- Що ми си се, войно, разсърдило,
та ми некьеш, войно, да ми думаш?
Научи ме, войно, що да права!
Да се върна у бащини двори,
ке излезне моя стара макя,
ке излезне, па ке ми продума:
"Назад, назад, чумо поморкиньо,
да си арна, не би се върнала!"
Да си ойда у твоите двори,
ке излезне твоя стара макя,
ке излезне, па ке ми продума:
"Назад, назад, чумо поморкиньо,
да си арна, не би сама дошла!"
Църни очи, погледнете мене!
Бели ръце, погледнете мене!
Танка уста, продумай на мене!
Цръна чумо, умори и мене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.