118. ПРОБОДЕНА ОТ МЛАДОЖЕНЕЦА - 2

Том ІV: Народни балади

Първан за Рада проводи
три пътя все по тровица,
три пътя жълта бъклица,
се го Радка не рачи.
Мама си Раде думаше:
- Земи го, Раде, земи го,
Първан е чуен, прочуен,
че си е чедо болярско,
че имат къщи високи,
па ти си сюрмашка дъщеря.
Радка си мамо думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
не ща го, мамо, не ща го,
снощи съм съня сънила
в събота срещу неделя,
че ми изгоря дюлбеня
от четиртяхто кюшета
и на Първана калпака -
Буля си леля думаше:
- Лельо ле, мила булина,
той не е съня за тебе,
за тебе и за Първана,
дано е съня за свекър,
за свекър и за свекърва!
И тя го Радка вземала.
Дошли са чудни сватове,
сватове, чудни кумове,
взели булка, върнали са.
Кога през гора минали,
отде ми, гиди, излязло
едно ми малко еленче.
Кат го сватове видяли,
рукнали са да го гонят.
Радка са от кола наведе
да си еленчето види,
венчето й са накриви
малък го девер изправи.
Първан ми каскънджията,
той ми е каил не станал,
той бръкна в коюн джобове,
извади ножче анджарче,
Радка в сърцето удари.
Текнали са черни кърви.
Рада ми хитра, разумна,
никому нищо не каза,
раните с кърпи пушеше
и са на Бога молеше:
- Боже ле, мили Боже ле,
държи ми, Боже, душица,
до Първанови да ида,
до Първанови дворове,
дворите да му огледам
с шернаполите огради,
къщите чардаклиите!
Де стоял Господ, та слушал,
той хи душицата пазил,
до Първанови отишли.
Първановата майчица,
тя си при Рада отиде
и си булото повдигна,
още Първане думаше:
- Първане, синко Първане,
туй ли е Рада хубава,
чуена и прочуена?
Радка си глава повдигна,
долу са горе огледа
и са с душица раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.