116. ГРАБВА СИ НЕВЯСТА ПО СЪВЕТ НА СЛЪНЦЕТО

Том ІV: Народни балади

Стояне, синко Стояне,
като с слънцето живуваш,
я си попитай слънчице:
"Слънчице, ясно слънчице,
като ти грееш по си свят,
по си свят, по си вилеят,
не видя ли, ясно слънце,
моята лика-прилика?"
Послуша Стоян майка си,
та си при слънце отиде,
па на слънцето говори:
- Не видя ли ми, слънчице,
моята лика-прилика?
Слънце Стояну думаше:
- Маре Стояне, Стояне,
а съм ти видял прилика,
ала е твърде далеко,
през Дунав дори во Влашко;
ала е младо годено,
в неделя му е сватбата.
Ако са, Стояне, наемаш
за ден да идеш, да додеш,
ти щеш Рада да си земеш.
Стоян си дома отиде,
си стегна коня ранена,
тури си нога в зенгия,
доде другата да тури,
три си планини премина
и бял Дунав си преплива,
па во Влашко си отиде.
Завари сватба на двори,
па на девери говори:
- Девери, пера жерави,
я доведете невяста,
та ръка да ми целува!
Че казуваше майка й
че сме си стара роднина.
Послушали го девери,
та изведоха невяста,
десна му ръка целува,
с лява си бръкна в джепове,
извади жълти жълтици,
тежка си сватба засипа.
Залисаха са девери,
зели да берат жълтици.
И той я фана за ръка,
та на коня си я качи,
та си бял Дунав преплува.
Рада на Стоян говори:
- Маре Стояне, Стояне,
свали ма, либе, от коня,
очите да си омия,
що съм за майка
плакала и за майчина роднина.
Стоян си Ради говори:
- Кога си идем край село,
там има чешма шарена
вов зелените ливади,
та ща там свали от коня,
очите да си омиеш,
да не ми рече майка ми:
"Залудо ходи на Влашко,
пак ти йе грозна невяста!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.