114. ПРЕОБЛЕЧЕН ИЗМАМВА МОМА

Том ІV: Народни балади

Млад ми Мио Рада иска,
Рада му се род кажува -
първи, втори браточеде,
пети, шести побратиме.
Млад ми Мио род не знае,
току иска бела Рада.
Бегала е бела Рада
у тета й в Дренополе.
Тета й я преличила:
облече й църна сая,
опаша а с кован колан,
удаде й двете стовни,
та а прати на чешмите.
Па се чуде млад ми Мио
ка ле Рада да излаже,
да излаже, да а земе.
Не бричи се, не стриже се,
спусти брада до поаси,
пусна коса до рамена,
та се напрй црън калугяр,
црън калугяр, църно харо.
Па отиде в Дренополе
на чешмите код момите,
та на моми говореше:
- Ой ле, моми дренополки,
- сите ли сте дренополки,
ели има и загорки?
Ой ле и ти, црън калугяр,
сичките сме дренополки,
саде Рада е загорка.
Млад ми Мио говореше:
- Радице ле, бела Радо,
айда, айда, бела Радо,
да те воде код макя ти,
ке е болна, ке да умре;
мене ме е брат фатила,
за тебе ме допратила.
Бела Рада говореше:
- Почекай ме, мили укю,
да соблека църна сая,
да облека бела сая,
да сопаша кован колан,
да опаша сърмен колан.
Соблече си църна сая,
облече си бела сая,
сопаша си кован колан,
опаша си сърмен колан,
та станаа, отидоа.
Ага беа през стред гора,
поседнаа да починаа.
Задремала бела Рада.
Па извади црън калугяр
остро ножче и ножици,
та остриже дъга коса
и обричи църна брада,
та на Рада говореше:
- Стани, кажи, бела Радо,
първи ле сме браточеде
ели втори побратиме?
Кога виде бела Рада,
агале е млад ми Мио
Па се двата заведоа,
у Радини отидоа,
посрещна и Радината,
Радината стара макя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.