112. ДЕЛИ ДИМО И ДЖАН ЕЛЕНКА

Том ІV: Народни балади

Димо, Димо, дели Димо!
Залюбил е дели Димо,
дели Димо джан Еленкя,
джан Еленкя Хрис Попова.
Любили са, мамили
са мало млого, три години,
три години и полвина.
Йотде зачу момян майкя,
момян майкя тя душманка,
тя Еленкя не си пуска
не със моми на хорото,
не със булки на кладенци,
не със момци на седянки,
на седянки, на попрелки.
Дели Димо той са чуди,
той са чуди и са мае
що да стори, да напраи,
дано дойде джан Еленкя,
дано дойде да я види.
Изградил е накрай село,
накрай село нова чешма,
нова чешма кивгирлия -
ялаци хи мярмерови,
клюнкове хи посребрени,
курната хи позлатена.
Свят са сбира да я гледа,
нехи мама не я пусна:
- Седи, Елен, не отивай,
тва е на тебе измама,
измама още помама!
Той са чуди дели Димо
що да стори, да напраи,
дано дойде джан Еленкя,
дано дойде да я види.
Той загради във сряд село,
във сряд село нова цръква -
покривка хи кивгирлия,
постялка хи мярмерова,
куните хи посребрени,
кандилки хи позлатени.
Свят са сбира да я гледа,
нехи мама не я пусна:
- Седи, Елен, не отювай,
тва е на тебе измама,
измама още помама!
Дели Димо той са чуди
що да стори, да напраи,
дано дойде джан Еленкя,
дано дойде да я види.
Той си легна, та загихна.
Джан Еленкя мама дума:
- Мамо, мамо, мила мамо,
не ма пусна на живилка,
ся ма пусни на мрътвилка!
Мама Еленкя думаше:
- Иди, Елен, окичи го!
Тя усука до двя свящи,
че си влязе във градинка,
та набяра жълто цвете,
жълто цвете, ран босилек,
пусна коса до земята,
дигна гласи до небето,
че отиде на църкова,
че окичи дели Димо,
окичи го, заплака му:
- Димо, Димо, дели Димо,
не ма виде на живилка,
я ся ма виж на мрътвилка!
Дели Димо ютговаря
- Ой, попове, ой, дякони,
като пяйте на мрътвилка,
йобърнете на венчилка,
та вянчите дели Димо,
дели Димо с джан Еленкя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.