|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
108. ИЗОСТАВЕНА КЪЛНЕ ЛИБЕТО СИ
Том ІV: Народни балади
Иван си Ради думаше:
- Прости ми, либе ле Радо,
прости ми да се йожена,
че ма е мама годила
за мома, за койнарченка,
че дават много прикия,
едър и дребен добитък.
Рада Ивану думаше:
- Прост да си, либе Иване,
от гора, либе, от вода,
ала от мене да не си,
от мене и от Господа!
Жени се живо и здраво,
пораждай челяд размясна,
момчана и момичана,
па да та беда победи,
та сичко беглик да иде
и децата ти робчета!
А пък ти, либе Иване,
да тръгнеш, либе,
да просиш,
та па и при мен да дойдеш
с две торби и с две тоеги,
че азе да ти подара.
Та па са Иван ожени
за мома, за койнарченка,
завъди стока и мъка
и имал челяд размясна,
момчана и момичана.
Та па го беда победи,
всичко му беше отишло,
и децата му робчета,
та па жена му робиня.
Па Иван тръгна из село
с две торби и две тоеги,
от село на село да ходи.
Отиде в село Койнаре,
в Койнаре хоро играе,
два момка водят хорото,
между тях руса девойка.
Иван на края постоя
и си попита жените:
- Кои са тези два момка
и между тях руса девойка?
Жени Ивану думаха:
- Тези са момки Радини,
на Рада, на кралицата!
Голяма Желязна, Троянско; хороводна (Стоин-ССБ, № 2093).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|