104. ЗАРЪКИ НА БОЛНА МОМА

Том ІV: Народни балади

Стоянка,
Милна майчина дъщерьо,
мари доде бе ю майка,
ти беше бела, кървена,
йотка та майка углави
ти ми пожълтя, побледя,
та стана жълта та бледа.
Кажи ми, кажи, дъщерьо,
Да ли ти не йе на сърце!
- Мали ле, мила мале ле
жълтя ща, мйчо, бледа ща,
кога Стоянка не даде,
дено Стоянка галеше,
планинско бело копеле.
- Стоянко, моя дъщерьо,
мори, де сте се видели,
видели и бендисали?
- Мале ле, видели сме се
на двана вриса студени.
Я точех вода студена,
той поеше конче хранено;
конен му не пие
за мойте бяли бакъре
и зобана му не яде
за мойте скуте шарени.
- Стоянко, моя дъщерьо,
кажи ми, кажи, дъщерьо,
яко ти не йе сърце,
да сбира майка да връща
на момку дребно нишане.
- Мали ле, мила мале ле
връщаш ме, майчо не връщаш,
в неделя ми йе сватбата.
Във понеделник же дойдат
Черноземските сватове,
Мене невяста да водет.
Да не си, майчо, плакала,
Да не си черно носика,
Наи да ми майчо събереш
Два момка два калваджие,
с медно кавале да свират,
и четири моми да пеят,
препорей да ми накичат
на съха вейка върбова.
Кога назад завърнеш,
ти си ми майчо, събери
моето дребно нанизе,
та че го, майчо йотнеси
златарю и коемджию,
чанове да го излеят;
те че ги майчо, йокачи
долу в долната градина
на червената ябълка.
Кога си вятър подухне,
ябълка же се залюля,
чанове ясно же пеят,
и ти щеш майчо, да викаш:
"Стоянка иде от жътва,
та ми е ясно запела
с нехини дребни дружици!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.