103. ОТДАЛЕЧ ПРИ БОЛНО ЛИБЕ

Том ІV: Народни балади

Боли Яна бело гърло,
не йе гърло като гърло,
но йе гърло църна чума,
църна чума безредница:
без ред бие, без ден мрие,
що удари, не преболи.
И Яна йе ударило,
удари я на три места:
едно место в клето сърце,
друго место в бело гърло,
третьо место мегю двете,
мегю двете църни очи.
На зле лежи, ке да умре,
па я никой не верува:
ни макя и, ни баща и,
ни Янини девет братя,
девет братя, осем снахи,
дванаесе братанчета,
тринаесе братаници.
Я кой Яна да верува,
я него го тука нема,
отишел йе надалеко,
надалеко, на Софиа,
на Софиа гюмрукчиа.
Гюмрук бере, вино пие,
ем се често провикнува:
- Чуйте, старо, чуйте, младо!
Кердосал сам моме китка,
па се надам да кердосам,
да кердосам и момата,
и момата в махалата!
Сложи чаша на трапеза,
на чаша му абар дойде:
- Айде, айде, лудо-младо,
ке ти умре бело Яне!
Ка дочуло лудо-младо,
сложи чаша на трапеза,
па се шетна воз чаршия,
купи кона за хилядо;
па се чуди лудо-младо
що понуда да и купи.
Па и купи лубеница,
лубеница за жътица,
и и купи суо грозье,
суо грозье за сто пари,
леблелиа за два гроша.
А ту стана, та си крена.
Од му беше за недела,
а он стигна ден до пладнина.
Под селото коне пука,
он си коне не пожали,
туку Яна да затече.
Па я жива не затече,
но я стретна стред селото,
де я носат Янините,
Янините девет братя,
де я плачат Янините,
Янините осем снахи,
де я редат жално-милно:
- Мила Яно, наша золво!
Стретнало ги лудо-младо,
даде двесте, сложиа я,
даде триста, откриа я,
а ту викна колко може:
- Мило Яне, мило добро,
мило добро, първно любе!
Милото ти бело лице,
що йе толку пребледнело,
като платно небелено!
Милите ти църни очи,
що са толку премрежени,
като риба отровена!
Милите ти танки вежди,
що са толку умърсени,
като трева некосена!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.