101. МИЛЧО И ЯНКА - НЕРАЗДЕЛНИ

Том ІV: Народни балади

Изяснило се небето,
Милчо войводо, войводо!
Нашарила се земнята
секакво цвете шарено,
повеке ружа алена
и бела лоза винена.
Милчо под лоза седеше
и милно Бога молеше:
- Боже ле, мили Боже ле,
ако се с Янка не земем,
кога се Янка годева,
аз болен да се побола;
кога Янки годеж пият,
аз още по-зле да стана;
кога се Янка зажени,
аз с душа да са раздела;
кога си Янка венчават,
и мене да си опеват;
кога си Янка извеждат,
и мене да си изнасят;
по Янка свахи да пеят,
по мене сестри да плачат!
Каквото рекъл, тъй било:
кога се Янка годила,
Милчо се болен поболи;
кога Янки годеж пиле,
Милчо си по-зле настана;
кога се Янка зажени,
Милчо се от душа раздели;
кога Янка изваждаа,
и Милча си изнасаа;
по Янка свао пееа,
по Милчо сестри плачеа.
Па се пред църква ставили.
Янка девере говори:
- Девере, стари кумове,
не е закон да ви думам,
яла кю да ви продумам:
пущете ми десна рака
сас Милча да се простиме,
че сме се много искале,
яла не сме се юзеле!
Не се сетиле кумове,
десна и рака пуснале,
сас Милча да се прощават.
Дори се с Милчо простиле,
Янка се с душа раздели.
Па ги двама закопале -
Янка туриле пред църкви,
Милчо туриле зад църкви.
Кога било утре рано,
утре рано на преливки,
на Янка - тънка топола,
на Милчо расне зелен бор,
та се през църква превеле,
па си връове ставиле,
прегърнале се двамата.
Кое ка ги е видело,
се е слъзи поронило.
Янкина макя-майчица,
нали е макя-майчица,
с студена вода прелива;
Милчова макя-мащеа
със врела вода прелива,
корене да му изсъхнат.
Они още пораснуват!
Та са под църква порасле,
та са се двама ставиле,
кое ка ги е видело,
се е слъзи поронило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.