|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
10. ЛЮБЕНА ОТ ЗМЕЙ УМИРА
Том ІV: Народни балади
Седенкувала й Бояна
на стринкини си дворове.
Доде Бояна поседя,
три пъти змейно довадя
и си Бояни думаше:
- Либе Бояно, Бояно,
земи ма и аз да та зема!
Бояна змейну думаше:
- Либе ле змейне, либе ле,
я ма почакай, змейне ле,
къделя да си изпреда,
вретено да си напреда,
стринки си да го занеса!
Па я змейно почака,
та си къделя изпреде
и си вретено напреде,
и стринки си го занела,
па си стринки думаше:
- Стринке ле, попадийке ле,
наслушувай ма, стринке ле,
доде петлите дваж пеят
и да потретят да съвне!
Доде ми дрънкат гривните,
доде ми бият бабките,
бабките във чупразите,
дотам е жива Бояна,
оттам е мъртва, студена.
Наслушува я стринка и,
доде петлите дваж пели
и потретили да съвне;
доде й гривните дрънкали,
доде й били бабките,
бабките във чупразите,
дотам бе жива Бояна,
оттам бе мъртва, студена.
Стринка й викна, заплака:
- Стринки Бояно, Бояно,
ч'оти ми не си казала,
доде си била по-малка,
да та церувам, лекувам,
със змейно да та раздела!
Войнягово, Карловско (СбНУ 46, № 47).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|