1. СЛЪНЧЕВА ЖЕНИТБА - 1

Том ІV: Народни балади

Мома Марийо, Марийо!
Мария либи слънцето,
Мария вън не излази,
слънцето да я не види.
Марии майкя мащеха,
Марии вяра не фата.
Окъпа мъжко детенце,
опрала песлин пелени,
та ги по двори разпросна.
Темен са облак зададе,
та ситна роса прироси.
Майкя Марии думаше:
- Моме Марийо, Марийо,
я изляз вънка, Марийо,
събери песлин пелени!
Излязла беше Мария
пелени да си събере,
ка я видяло слънцето,
три дни стояло, греяло,
изпогори малки моми,
малки моми по нивето,
косачете в ливадето.
Слънцу си майкя думаше:
- Синко ле, ясно слънчице,
стига стоя, стига грея,
изгоряха малки моми,
малки моми по нивето,
косачете в ливадето!
На кога бъде, слънчице,
на личен ден, на Великден,
по на личен, на Гергьовден,
а ти ми пусти люлила,
люлила на крива върба,
да върват моми и жени
и карагюзел невести,
в люлила да се люлеят.
Давно ми дойде Мария,
и тя в люлила да влезе,
в люлила да са люлее,
а ти и дигни люлила!
Послушало е слънцето.
Кога било на личен ден,
на личен ден, на Великден,
по на личен, на Гергьовден,
а той ми спусна люлила -
вървяле моми и жени,
та са в люлила люляха.
Марии майкя думаше:
- Синко дащерко Марийо,
я иди, синко Марийо,
я иди при твои еранки,
та са в люлила полюлей!
Послушала я Мария,
та са хубаво премени,
па на люлила отиде.
Щом в люлила са покачи,
Господ издигна люлила.
След Мария си течеше
Марии майкя мащеха,
теком течеше викаше:
- Синко, дащерко Марийо,
азе ща да ти заръчам,
кога ми идеш, Марийо,
на слънчовите дворове,
ти говей свекру, свекърви,
говей им девет години,
и на девера Огняна,
и нему говей четири,
четири и половина,
свйго другому - година,
година и половина!
Послушала е Мария,
та е говяла, говяла
свойго другому година,
никому ка не продума.
Не потърпяло слънцето
година и половина,
ами Мария напусна,
та са годило слънцето,
та юзе Дена Деница.
Накарале са Мария,
Мария да ги венчее,
на слънце сестра да стане.
Та зеле да ги венчават -
Мариа свещи държеще.
Догоряха и свещите,
загоряха и пръстето -
тя токо седи, та мълчи.
Сгледа я Дена Деница,
па си Марии думаше:
- Ако си глуха и нема,
та не си, мома, и слепа!
Догоряха ти свещите,
загоряха ти пръстето.
А Мария им продума:
- Тене ле, та мой свекре ле,
прощавайте ми говене,
говене, често кланяне!
Нито съм глуха, ни нема,
нито съм, тене, па слепа,
на ма е мама зарекла,
зарекла да ви говея:
свекру, свекърви до девет,
до девет, тене, години,
а на девера Огняна
четири и половина,
свойго другому година,
година и половина,
а той ма, Боже, не чака
ами ма млада напусна!
Като я зачу слънцето,
а то са Богу помоли:
- Аз не ща Дена Деница,
на ща да зема Мария!
Остана Дена Деница,
остана на венчилото.
Дена са Богу молеше:
- Боже ле, вишни Господи,
стори ма, Боже, престори,
на какво годе пиленце!
Стори я Господ, престори,
престори на ластовица,
та фръкна да си изфръкне
на слънчовите дворове.
Като видяло слънцето
това ми пиле хубаво,
спусна са, та му отряза
пленици от тилниците -
та да са знае, приказва,
че това ми е пиленце
от слънчовата невяста,
що ми я млада напусна,
напусна от венчилото.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.