82. БУЛЧИНА МОЛИТВА

Блажена гора зелена

Срам било Недо, Недке ле,
да пита и да разпитва,
най-сетне Неда питала,
брайно си - Стефан Караджа:
- Като ме, брайно, сгодихте,
далеко, татък на Влашко,
хубаво ли с селото,
има ли в село черкова?
Тежка се сватба задала,
тогаз й Стефан продума:
- Недо льо, Недо хубава,
селото им е хубаво,
ала е годеника ням и глух.
Неда се викна, провикна:
- Божне ле, мили Божне ле,
мила му уста да продумне,
и две му уши да прочуй.
Нали си е Божа работа,
двете му уши прочули,
мила му уста продумна.
Нейният свекър, свекърва,
с паници злато изнесли,
наляво й надясно хвърляли:
- Сбирайте, бедни й богати,
че ни е Неда честита,
че ни е чедо продумнало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.