44. ПРОВИКНА СЕ ХАДЖИ ДИМИТЪР

Блажена гора зелена

Провикнал ми се й, провикнал
Хаджи Димитър от Сливен,
от Сливенските балкани:
- Няма ли, хора, няма ли,
няма ли хора във Сливен,
няма ли верни другари
хабер да ми донесат,
какво говорят турците,
турците, наште душмани
за мойта глава юнашка.
Никой не са го зачули,
най го позачу Марийка,
Марийка булка хубава.
Тя си детето остави
и за балкана тръгнала
по една козя пътечка,
по пътека Димитър срещнала
и си на него думаше:
- Байно ле, бате Димитре,
като през Сливен минавах,
много бесилки висяха,
като се във тях вгледах,
всички са млади българи.
Байно ле, бате Димитре,
хайде във Сливен да слезеш
от робство да ни отървеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.