40. ХАДЖИ ДИМИТЪР И ИВАНЧО СИВОВ ОТ КОТЕЛ - 3

Блажена гора зелена

Че стана Хаджи Димитър,
съблече дрехи юнашки,
облече дрехи просяшки,
че си на Русчук отиде,
на Русчук, на тъмницата
и на прозореца викаше:
- Иванчо Сивов от Котел,
тук ли си, обади ми се.
Иванчо ми се обади:
- Тука съм, бате, тука съм,
тука съм, бате, жив съм,
жив съм, ала защо съм.
Слушам ги като си думат,
че утре рано ще вървим,
в Котел ще ме заведат,
там ще ме, бате, обесят.
Ще минем, бате, ще минем,
през Еленица, през върха,
бате ле, ще ти се моля
дано мож, бате, да излезеш
със свойта вярна дружина,
дано ме, бате, отървеш!
Хаджи Димитър думаше:
- Не бой се, не бой Иванчо,
ще гледам дано изляза,
да можем да те отървем,
само ще те попитам,
как се, Иванчо, придаде
на тези песоглавчани?
Иванчо дума Хаджию:
- Аз не се, бате, предадох
ами се болен разболях,
отидох долу на гьола
да се, бате, окъпя,
треската да ме остави,
като от гьола излязох
среща ми иде потеря,
подир първата и втора,
подир втората и трета
и среща ми загърмяха.
И аз гърмях, бате, и стрелях,
патрони ми се свършиха,
тогиз ме, бате, хванаха
и ме тука доведоха.
Нощес ги слушах, че думат,
че в Котел ще ме обесят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.