22. ХАДЖИ ДИМИТЪР ТУРЦИ НАДХИТРИЛ

Блажена гора зелена

Димитре, Хаджи Димитре.
Димитър турци хванали,
назад му ръце вързали,
напред го с конче карали
и на Димитра думали:
- Димитре, Хаджи Димитре,
през вашто село ще минем
къде щем конак да сторим?
Димитър дума турците:
- Турци ле, вие жандари,
вие през село минете,
аз ще ви конак намеря.
Като от село минали
попово конак сторили,
Димитра вънка вързали
за тая черна черница.
Димитър дума жандари:
- Турци ле, вие жандари,
я ми ръцете пуснете
да си със кавал посвиря.
Нали са турци ахмаци,
те си му ръце пуснали.
Димитър с кавал засвири,
цяло се село събрало,
събрало и заиграло.
Димитър с кавал свиреше,
със кавал дума думаше:
- Георге ле, братовчеде ле,
яла си кавал отземи
със кавал да си посвириш,
аз ще в гора да избягам.
Никой си от кавал не разбра,
Георги си от кавал разбира.
Той при Димитър отиде
и си със кавал засвири -
Димитър в гора избяга.
Като видели турците
всичките прави станаха
и след Димитър тръгнаха.
Силни ми ветрове духнали,
димни прахища дигнали,
не могат да го намерят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.