2. ХАДЖИ ДИМИТЪР И КАДИЯ

Блажена гора зелена

Кадия в село дофтаса,
та че си мизир проводи,
да иде мизир да извика -
Хаджи Димитър да дойде.
И мизир стана, отиде
и на врата му повика:
- Я върви, върви, Митре ле,
че те кадията вика.
Димитър стана да тръгва,
а майка му думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
кога при кадията идеш,
отдалеч му се поклони,
отблизо му селям отдай.
Той при кадия отиде,
отдалеч му се поклони,
отблизо му селям отдаде:
- Бре що ме викаш, кадийо?
- Викам те, викам, Димитре,
бре що е това от тебе?
Три села плачат от тебе,
три села, три кадълъка.
Димитър кадийо думаше:
- Вината не е във мене,
вината е във момите,
в момите и младите булки,
във булки и клети вдовици.
Аз рано раня утрина,
подкарвам девет чифтове,
покрай чешмата минавам.
Моми ме с китки надхвърлят,
а млади булки с ябълки,
а пък вдовици с неранци.
Кадия Митър думаше:
- Стани си иди, Митре ле,
Митре ле, Хаджи Димитре.
Ако бях и аз българка,
и аз ще да те надхвърля.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.