140. СРАЖЕНИЕТО НА ЧЕТАТА НА ХАДЖИ ДИМИТЪР И СТЕФАН КАРАДЖА КРАЙ СЕЛО КАРАИСЕН

Блажена гора зелена

Дядо Маринчо - на моята баба е чичо. Той видял един качен на един орех и от там командвал: "Момчета стреляйте на леш!" Ранените ги закарват в един зимник. Шест души били убити в това сражение. Дядо Маринчо е носел вода на турците, те са го накарали. Единият от ранените е успял да се скрие в кръстците, но българин го предава на турците. Те го хващат и го докарват тук и го убиват край селото със сопите.

Първите, които тръгват след четниците от Хаджидимитрово са хората на бея начело със сина на бея на хубав бял кон. Бил много напет и разярен. Първо четниците убиват него и бея като научава иска помощ от Свищов. И тогава една потеря идва от там, а другата идва от към с. Батак.

На мръкване, по време на сражението, командира на четниците издава заповед да се окачат дрехи по дърветата и да заблудят турците, че са там. През туй време четниците се измъкват. Ранените са били в Балканджиите (местен род), в техния зимник. Шестте убити са погребани от българи в общ гроб. Ранените отвеждат в Русе.

Минали са в неделя след Петровден.

Караджата тук не е ранен.

Има песен натъкмена от даскал Тодор Попов по народна мелодия и той съчинил песента за сражението тук.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.