136. СТЕФАН КАРАДЖА

Блажена гора зелена

Караджата бил яко, вакло момченце и много буйно, ама душата на децата. Сякогаш в средата на игрите и много правдив. Туй да са играй нечестно - при него не можело да стане. И винаги за по-слабите държал.

Бил къде девет годишен и с другите деца пасял овцете край село, нашето село - Стефан Караджово, едно време му думаха Ичме. Почнали да играят на "Гуци", една момчешка игра, всичките деца. По едно време при тях дошло едно турче, по-голямо от тях и почнало да им разваля играта. Стефан го предупредил, ама онзи скокнал да го бие, че и чекийка извадил да го коли. Ама Стефан като го почнал с гъциницата, тояжката, с коя играят на "Гуци", по горе, по долу, смлял го от бой. Сетня го фърлил в един сух кладенец и го затрупал с камъни и драки. Добре ама турците подразбрали кой напраял това и решили да го затрият. Тогаз един приятел рекъл на баща му, да махне Стефан от селото. И бащата натоварил биволската кола с големите ангъши (туй са големи дървени коли покрай колата за носене на снопите), напълнил я с багаж и отишъл в Тулча със семейството си, с Търна и Пена.

Там бащата сеглавил да пасе телците и взел със себе си Стефан, да го държи по-изкъсо.

Като пораснал, Стефан се събрал с Хаджи Димитър, Христо Ботев и Левски, и тръгнали по гората е дружина да бият турците, да на отърват от робство.

Един път, баш в събота срещу неделя Караджата сънувал лош сън, че куче го ухапало и рекъл на Хаджи Димитър: "Митьо, брате, сънувах лош сън, че черно куче ме ухапа и кървите ми алени течаха, дали е на зло или на добро?" Хаджи Димитър му рекъл, че туй е лош сън, а кръвта е истина. И дорде рече това припукали пушки и ударили Караджата в челото и го убили, там горе, на връх Бузлуджа.

Тез неща ги знам от баща си - Илия Ковачев, който е братовчед на Стефан Караджата, откъм майчина линия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.