109. С КРИЛА МУ СЯНКА ДЪРЖАХА - 2

Блажена гора зелена

Разболял ми се е млад Стефан,
млад Стефан, млада войвода,
между две гори зелени,
нямало никой при него,
кой да му вода подаде,
кой да му сянка направи,
освен две сиви орленца.
С крила му сянка държаха,
с човка му вода даваха,
с нокти му хлебец трошаха.
Стефан орленца думаше:
- Вийте се, вийте два орла,
два орла, два сиви сокола,
доде ми душа излезе.
Тогава долу слезнете,
с бели се меса наяжте,
и с черни кърви напийте.
Едно ви моля, орленца,
дясна ми ръка вземете,
и на ръката, ръкава,
и на пръста ми, пръстена,
та ги на мама занесте!
Да знае мама, да помни,
кога ми е риза кроила,
между Великден, Гьорговден,
на Великия четвъртък
и на Разпетия петък.
Орленца Стефан думаха:
- Стефане, Стефан Караджа,
де ще ти двори намерим?
Стефан орленца пак дума:
- Моите са двори най-лични,
сред двори дърво високо,
под дърво бистър кладенец,
на кладенеца бял камък.
На камъка оставете,
моята дясна ръчица.
Мама за вода ще иде,
ръката ще ми познае.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.