Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Български коледни благословии

Скочете море, наши дружина!
Къде стана станувахме,
къде пата патувахме,
саде одиме, саде добро найдоме;
тука дойдоме, тука най-добро найдоме -
найдоме станеника господина!
На позлатени трапези с златна чаша ракия пие,
с сребрано ведро вино дава.
(дружината: "Амин!")
На момци и на дружина моли се Богу за коледарци -
да му попеят, да го развеселат.
Тий го не повеселиа, но удже углушия;
той бе и па весел от Бога,
та ги дари добра дарба,
добра дарба - пещна леба,
кантар сирене, кръст дукато.
(дружината: "Амин!")
Това дукато, ако бъде медно - медни му кошари били;
ако бъде златце - златце му се лело и ковало,
като окол Евановден водица под воденица.
(дружината: "Амин!")
Там тая кукла, коя ръка размешала, разтривала,
та се прочула през девет села в десето,
та й стари годежняци й доодиле -
с врани конье, синьи седла,
с орадинска ракия, с тригодишно вино, с шиклосани бъклици.
(дружината: "Амин!")
Мома се носи-подноси, като Дражански старешина
със подплатения кожух, със единия ръкав.
Там сеяле бела белия.
Не се роди бела белия,
нол се роди шаклика-маклика,
та е с нокът ожъала,
на нокът накладла,
на нусер овръла,
натъпкала катеричина мешина,
и тя лакът непълна.
Турила е във колерка, хванала котака и петля,
впрегнала котака и петля,
и закарала е на воденица.
Па не ще си седи на мливцето,
но си кара воденичара:
"Коги ми дойде ред, смели ми мливцето!
Я ще оти' по габъра, имам род - да си го обида!"
Коги дошла да дири мливцето,
завратила ръкаве до лактите,
сяка - че се набрашневат и лактите,
а то нема и за ноктете...
Тогава се скарала с воденичара:
"Бре, воденичарче, маарче,
защо си толко уемнал мливцето?"
Той се разсърдил, та дръпнал лоста,
та я спогна през моста.
Тя падна на моста, се уби на нуссер.
Дигнала й се люспица, плющица,
па седнала на мост да плаче.
Майка й гье чула, прочула,
па дошла да гье теши:
"Млъчи ми, синко, мълчи,
и това да ти не е за зла, за добра.
Лесно през лед вода да пиеш,
на кръстник през плет ръка да цалуваш!"
Тя се зарадва, че това не е за зла,
не е за добра, та стане и отиде,
та си събра брашното, де по пода, де по каманьете,
та напълни катеричината мешина,
и тя лакът непълна...
Хвана котака и петля, та ги спрегна,
та закара брашното дома.
Там си йомесила лебище като арно дукатище.
Имаше си до три чичови дечица.
Дала м'ги от лебището,
те го яле три дни и три годин.
То им спорело като на мравучка през половинка.
От тях едно да се разбере,
та станало разбий-войска, разби-паша,
та комар му бе добър коня,
сламка му бе маздрак,
иглени уши му беа стръмени.
Той се чу тука далече,
че Соваченье и Враняченье се бият.
Той си отиде бой да бие,
та е избил, що ми избил;
що е останало живо, намерили му мана, джана,
та го спогнали тука горе през польето,
тука горе, къде Горинявата бара,
Влъчи дол, та при Дамова бара.
Той да избене, взел, та скочил през иглени уши с коня барабар -
у циганско гърне, и то му бе широко...
Отде ми дочуле Попичанье,
и те ми пошле с лисите конье,
дългите рътли, тънките пушки
да гонят късите заеци...
(Тъй продължава да исмеява всичките околни села...)

 


Враняк, Белослатинско (Маринов, Д. Жива старина. Етнографическо (фолклорно) изучване на Видинско, Кулско, Белоградчишко, Ломско, Берковско, Оряховско и Врачанско. Книга І. Вярванията или суеверията на народа. Русе, 1891, с. 99; =Маринов, Д. Избрани произведения. Т. 2. С., 1984, с. 110); сяка - мисли, струва й се; нусер/нуссер - крайната част на носа; гье - я; м'ги - им; половинка - кръст; стръмени, стремена - зенгии; Соваченье, Враняченье, Попичанье - жители на села; Горинява бара, Влъчи дол, Дамова бара - местности.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008

Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.