* * *

Български коледни благословии

Ехей, се хора, се дружинки!
Къде пъта пътувахме,
кални друми минавахме,
нийде свет чест не видяхме, бей!
Че отидохме у нашего брата (името на стопанина),
той като ядеше и пиеше
и се Богу молеше
за чести гости коледари,
коледари богомолци, бей!
Ехе-е-ей!
Малко попяхме, малко повеселихме,
той беше от Бога съвсем весел.
Че каква е била тая къщовница,
тая къщовница, тая митовница,
та е направила вит-превит кравай,
на кравая кръст дукато, бей!
Ехе-е-ей!
Как се е ляло това дукато,
как е преливало, като по Коледа
тежките снегове,
по Ивановден тежките ледове,
пред постула преливало, бей!
Ехе-е-е-ей!
Кат е преливало на зрънца и брънца,
колкот зрънца и брънца,
толкова синовца, дъщерички в таз къща, бей!
Ехе-е-е-ей!
Синовца внисат, дъщерички изнисат,
че кого гонихме, кого стигнахме
по пътища, по кръстопътища,
че застигнахме Божа майка,
запретна бели ръкави,
загъна златни скутове,
та окъпа Христа Бога
с прясно мляко бело
в тез ведра яворови, бей!
Ехе-е-е-ей!
Че кому лъжичка дял даде,
че кому паничка дял даде,
на нашего брата килце и половина,
златце и сребърце дял даде.
Че той малко му се видя,
та се види поднесе
кат' сокол във височини,
кат' риба у дълбочини,
кат' смок под глог,
кат' паун с ясни пера, бей!
Ехе-е-е-ей!
Че па малко му се видя,
па го дари Божа майка
два воловца, кат два ангелца,
та разора под път нивка,
над път нивка,
у нивката крушка,
у крушката грешка,
у грешката момчец със злат ланец,
на кръст му цафара,
на плещи му манара,
на задника му тамари.
Баща му го караше тата нанадоле
със сиви воловца и врани кобилки,
с вакли овчици, бързи козици;
той не отиваше тата нанадолу
със сиви воловца и врани кобилки,
с вакли овчици, бързи козици,
ами отиваше тата нагоре
из тъмни мазани
да си гаси на малките моми
лоените свещи, бей!
Ехе-е-е-ей!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.