* * *

Български коледни благословии

Славете Бога, дружино!
Где сме се събрали, набрали,
все момци, отбор коледници.
Где рано ранихме,
где късно къснихме,
сред нощи полунощи,
мътни реки прегазихме,
тъмни доли преминахме,
жълти криваци изпотрошихме.
Че сме дошли на наш брат домакин
с уста повикахме, с ръка почукахме,
с крака потропахме.
Ние рекохме сърдит, сърдит, ще ни се сърди,
а той бил наш брат домакин,
че си скочи от постели,
че ни отвори чемшир порти,
че ни въведе в равни двори,
че ни се радва, обрадва,
и ние му малко попяхме,
та го развеселихме,
но той сам си беше весел.
Че запретна бели ръкави,
че ни дари добра дара,
добра дара, добро вино.
На виното препран месал,
на месала превит кравай,
на кравая жълта-бяла перперичка,
обредена-обречена, нам наречена, Амин!
Брат нам дава, нему Господ дваце помага,
на път, под път, дебело класче,
червено житце, кичесто просце,
момченца да му пренасят,
момиченца да му изнасят.
Край нивица кръстец му се кладеше,
край кръстеца люлчица,
във люлчицата детенце
като божие кръстенце.
Баща му го люлей, майка му пей...
Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.