* * *

Български коледни благословии

Къде, Стано, стануваме,
кални думи пребиваме,
по пътя като вървиме,
стигнахме едно младо овчарче,
манарка му на ръка,
цъфарка му зад пояса,
магаренце пред него,
кано куче след него.
Баща му го кара с белобоки кози,
а то отива с чернооки моми.
Оттам излязохме на връх Стара планина,
там намерихме Станачо гонинаго господинаго -
кому делеше злато и сребро,
кому паничка, кому лъжичка,
нам с тебе даде кило и половиничка
и ни подари един кръст дукато.
Дукато ако бъде медно - медни му кошерци,
ако ли бъде сребърно - сребро му ляло и ковало
като на Ивановден, под водениците,
ако ли бъде червено - червени му кобилки,
по гора бързи, по поле вещи,
що гониле - стигнале, що бегале - утекле.
И ти подари един превиват кравай.
Този кравай, която го е ръка месила,
тя го е носила и подносила
като сокол във висине,
като риба в дълбини,
като кукувица с ясен глас от бука на бука,
като овчар с чуждо стадо от дяла на дяла.
Ако ли бъде житомамница,
то ка е родило и преродило,
шетлика - метлика,
в катеричка мешлика
да го занесе на воденица,
с орехова черупка
да го занесе у дома си
и да му порасте на пусе
едно зърно жито като тупан голямо,
да може през лед вода лесно да пие,
и през плет на кума си ръка да целува.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.