* * *

Български коледни благословии

Ей, слава Бога, моя дружина,
де - зле, де - добре, в таз къща - най-добре!
Де път пътувахме, де сън сънувахме,
че отидохме в наш бай Станкови двори,
кучета разлаяхме, дребни деца разбудихме.
Ний рекохме : "Тоз брат, тоз човек - той сърдит!"
Той не бил сърдит, ами излезе по калцуни,
та ни дари добра дара, добра дара - превит кравай,
на кравая - кръст дoкато.
Че отидохме на Високата могила,
на Високата могила, на широката поляна.
Там делихме майчино - бащино.
Кому брат - лъжичка, кому брат - паничка,
на мой мил брат - два патри вола.
Че изора дълга нива,
колкото дълга - дваж широка,
че посял бяла пшеница.
То не станало бяла пшеница, ами станало чудо голямо:
до миши коляно, до жабешко рамо.
Във нивчица - сенчица,
под сенчица - люлчица,
във люлчица - детенце.
Мине майка му - люшне го,
мине баща му - плюшне го,
че му тихо пеят :
"Расти, синко, да пораснеш,
че да станеш вакъл овчар,
да отидеш тука доле,
тука доле - дълбок доле,
да отсечеш тънки пръти,
тънки пръти - прави коли,
да извиеш вита стърга,
да издоиш прясно мляко,
да направиш бяло сирене,
да нагостиш като нас
друмници коледари..."
Расло - порасло малко момче.
Не послушало майка си, баща си.
Не отишло тука доле,
тука доле - дълбок доле,
да отсече тънки пръти,
тънки пръти - прави коли,
ами отишло тука горе,
където, млади булки платно белят,
малки моми вода носят
и се спряло на подкривен кривак,
засвирило жално- милно.
Те порекле да потропнат.
Кобилици хим лист подали,
бакъри хим позелнели,
пътеки хим зараснали.
Тръгнали майка им, баща им да ги търсят.
Отишла си малка мома,
че тя има от три места,
от три места кaлесници,
колесници - годежници.
Разсърди се малка мома
като петел на боклука,
кат магаре под сайвана,
като куче под стряхата.
Колкото звезди на небето,
толкоз здраве на таз къща!
Речете, моя дружина: Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.