Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Български коледни благословии

Чувате ли, чувате ли, дружина?
Славите ли бога? ("Славим!")
Събрали се отбор момци,
отбор момци коладници,
че са стана станували
и са съня сънували -
Припаднала тъмна мъгла,
заросила ситна роса,
дълъг път пътували,
кални друми друмували,
тежки кали прегазили,
бял сняг претъпкали,
тъмни нощи пребродили,
мор калпаци поросили,
дрян тояги потрошили,
смин ми китки поронили,
поронили, погубили,
че среднощи изпаднали
на стар домник, стар старненик,
на чемшир порти, на железни врати.
("Амин!")
Дваж похлопахме, триж потропахме,
та му кули покрутихме
и му порти потрушихме,
та го от сън събудихме.
Ние сякахме, че ще излезе
някой зъл човек, ядовит,
лошав, сърдит, гняувит,
да ни съди, да ни пъди,
да ни бие и да ни гони;
той излезе добър човек,
че се зарадва и обрадва,
скочи бос на крака
от копринени постелки,
бръкна в куюм джобове,
извади китка ключове,
отключи чемшир порти,
че ни уведе-поведе
из негови равни двори,
пък с ум и акъл се бори
и се чудом чуди
каква гозба да ни гости,
каква черпня да ни черпи,
каква дарба да ни дари.
("Амин!")
Сред двори равни трапеза,
край тарпезата златни столове.
Нашият стар домник, стар старненик
запретна се до лактите,
уми се и под ноктите,
че насла бели месали,
нареди бели краваи,
насипа бели оризи,
начупи бели копани,
че ни кани-прикани на богата трапеза.
С мряна ни риба гощава,
с руйно ни вино черпава,
че ни дари с тоя превит кравай,
на кравай сребро и злато,
сребро и злато кръз докато,
дор дванайсет златни преперици!
("Амин!")
Тоя наш брат нас подари,
вишен господ него подари -
ако би му сребро, сребро му се ляло,
ако би му злато, злато му се ляло,
отвън през праг преляло,
дворите му обляло, коловете оковало
като на свети Иван дебелите ледове,
като на свети Атанас тежките колове,
като на свети Илия белите пити медени,
като на баш чорбаджийска дъщеря
вити гривни до лактете,
дълги коси до петите.
("Амин!")
Че го господ надари
с чернооки синковци,
с русокоси дъщери,
синковци да орат, дъщерки да копаят
тези ниви дълги, широки,
да ги сеят равна пшеница,
равна пшеница кутролица,
да я жънат креолинки моми,
да я правят на кръстец
кривошапки момци,
да благославя наша стара майка:
синковци му да внасят,
дъщери му да изнасят.
Че му изнесоха своя чест.
Той тръгна да стигне своя чест.
Кобилки бягат по поле,
пчелички фъркат по небе,
две сиви, бързи хрътки,
те по земя ходеха, по небе хвъркаха,
къде видяха гонеха, къде стигнаха ловяха,
че са стигнали тази наша Божа майка
на път, на кръстопът, на широка поляна,
до голямата могила, под червената калина.
Тя ядеше и пиеше и дялба делеше:
кому брат лъжичка, кому брат паничка,
кому с лешникова шулюпичка,
а на нашия стар старненик, млад домник
търновско кило и половина.
("Амин!")
Той се редом обрадва
и се нагоре подхвърля
като най-баш чифлия
на Гергьовден със зелените ниви,
като най-баш овчарин
на Гергьовден с шарено агне,
като най-баш говедар
на Гергьовден с червено теле.
Че си купи червенострижен чувал
и се наежи като хранен кон
да си поеме тежко имане.
Рече на кръст да го дигне, че не можа.
Че пак го Божа майка научи:
"Я, бре сине, клети сине,
защо си глупак, та безумен?
Защо си хукнал по това имане?
Това имане е тежко имане,
то се на ръце не вдига, на гръб не носи.
Я се върни, повърни, че си влезни в рай Божи,
че избери две бели, бистри кобилки,
където по земя вървят, по небе хвърчат,
че си впрегни колесарка-мулесарка
и си натовари тежко имане.
Който те срещне, да не каже:
"Той си е ситен сиромах,
от жерка иде, брашно носи
от нива иде, семе връща,
а най да си каже:
"Той е знатен, чутен болярин
от изток до запад."
Той си послуша Божа майка,
че се назад повърна, че влезе в рай Божи,
че изведе две бели, бистри кобилки,
където по земя вървят, по небе хвърчат,
че ги впрегна в колесарки-мулесарки,
че натовари тежко имане.
Който го срещна, не рече:
"Този сиромах заем връща!"
а най рече:
"Той е прочут болярин от изток до запад!"
Срещнали го хора селяни,
похвалили му колесарки-мулесарки
и го питали:
"Какво носиш, стар-старненик?"
Той се обрадвал и казал:
"Кило ориз, кило жито!"
Срещнали го агалари-пашалари,
бикнали му колесарки-мулесарки,
изсипали кило ориз - кило жито
и го попитали:
"Какво носиш, стар-старненик?"
Той се разсърдил и казал:
"Сърма и злато кръз дукато!"
Докато у тях пристигне, докато прага прекрачи,
пристигнаха му три бъклички-калеснички -
първата е да венчава
млади момци с малки моми,
втората е да прощава
млади булки с младоженци,
третата е да кръщава
млади деца еврейчета,
да ги прави християнчета,
да му бъде свети Иван стар побратим!
Той се редом обрадва и се несом понесе
като сив сокол в пищине,
като мряна риба в дълбини,
като пауново пъстро перо!...
("Амин!")
Този стар баща имаше нивици,
сред нивици крушчица, на крушица люлчица,
в люлчица малко мъжко детенце,
със златно перчемче.
Баща му го люлееше, майка му пееше:
"Расти, Иванчо, да порастеш,
да станеш на майчини и бащини години,
да вземеш бащин занаят,
да отидеш нататък долу,
нататък долу в тъмни гори,
да насечеш дълги пръти,
да подостриш остри коли,
да извиеш вита стърга
на път, на кръстопът,
да видиш беловакли овци,
да пасеш сивоплави кози,
да надоиш бяло мляко,
да подсириш грут сирене,
да храниш пътници и друмници,
да изплащаш бащини и майчини грехове,
защо са ги правили на младото си време..."
Гидишкото момче расло и порасло,
но не отишло в тъмни гори,
да си сече дълги пръти,
да си прави вити стърги,
да въди беловакли овце
и да правя прясно сирене,
да го дава на пътници, на друмници,
да изплаща майчини и бащини грехове,
защо са ги правили на младото си време;
а най си грабнало свирчица
и си турило китчица,
че отишло татък долу
накрай село, на чешмите,
по седенки, по беленки,
където моми платно белят,
млади булки шев зашиват,
че са й подпряло на крива кука,
че засвирило, че загъгнало
от икиндия, докато мръкне.
Де го чули млади булки,
че викнали на момите:
"Мари, зязини, мамини,
я слушайте каква свирня свири!
Станете да си потропнем!"
Че станали и потропнали.
Коя платно прегорила,
коя шитото сбъркала...
Гидишкото момче престанало,
отдалеч се поклонило,
отблизо им селям дало:
"Мар коя е Калинчица?
Калинчица Малинчица?
Елате да си похапнем,
елате да си потропнем!"
Те докато калпак му накривят,
докато перчем му разрешат,
станало е дор до нине,
дор до нине, до туй време.
Която е с майка нищо,
която е с мащеха, горко й.
Като си вкъщи отишла,
майка й я потирила,
на баща й я казала,
на брат й я навадила,
и взела кобилицата да я бие...
Курдомановата дъщеря пък, малката,
като си в тях отишла,
майка й я попитала:
"Мари дъще, клета дъще,
де си била до туй време?"
А тя й отговорила:
"А бе, мале, стара мале,
не знаеш ли по себе си,
по себе си, по младини?"
Че като я потирила,
а пък тя се препънала,
ударила се на къщния праг,
че си разбила горната джуна,
че се подула малко ни много,
като курдомановия тъпан,
където събира дванайсет мери руйно вино.
Не може пред либе да се засмее,
нито от дебел лед вода да пие,
на теле тпрют не може да каже,
на свиня дбрудж не може да викне.
Че го й проклела проклетото момче,
да иде нататък ми долу в Анадолу,
където змии и гущери камъните обръщат!
Че го е скоро клетвата стигнала.
Майка му взела ръжена,
баща му грабнал дилафа,
че като го почнали,
та му разбили долната джуна,
да не може кавал да надува,
нито на кръстник ръка да целува,
нито от паница мед да ближе.
Речете, дружина, амин!
("Амин!")
Тоя кравай вит-превит, печен-недопечен,
той за нас наречен.
Колкото зрънца в този кравай,
толкова здраве в тази къща.
("Амин!")

 


Стефан Караджа, Тутраканско и Слатина, Силистренско (Илиев-Друмева-ДБД, № 67 - "Коледарска слава").

В желанието си да представят една "идеална" (пълна) благословия двамата съставители на тома (Борис Илиев и Цветана Друмева) са обединили неправомерно варианти от две различни селища. Ето защо се налага ние да поставим техния "вариант" и при двете селища... (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2005

Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010