* * *

Български коледни благословии

Ой, скочи, Боже, та поможе!
Къде станя станувахме, къде седя седехме,
къде пътя патувахме, къде Богу богувахме.
Разбивахме кални друми в тъмни нощи,
що калпаци погубихме, врани коне изморихме...
И тука ни Бог нанесе у наш домакин,
че го заварихме на позлатена трапеза -
ядеше и пиеше, и се на Бога молеше за юнаци коледари.
Бог го дари с юнаци коледари.
Той ка' бе рахат, по-рахат скочи на нозе юнашки,
и ги отдарова що е закон Божи вече -
кантара хлеба, пещера сирене, брадва месо, ведро вино...
И вие, друари, речете: "Амин!" (всички дружно: "Амин!")
Честита да е тая бела белия, що я зася наш домакин.
Да даде Господ да се роди на мала нива кръстците,
на гуна купните, на трети камари.
Завърте се свети Гьори с враня коня,
ги обиколи и с чист боздуган да ги прехвърли, па не може!
И вие, друари, речете: "Амин!" (всички дружно: "Амин!")
Честита да е тая месария, що измеси тая виточина-колачина!
Тя се чула и прочула в пето село и десето.
Дошли да я канят с шарени бъклици, с бели погачи,
с жълти жълтици за кумица, за стара сватица.
Тя се относила, подносила, та си ръка не дала като мечка с якостта,
на лисица с хитростта, вълк бегам, риба дълбокам,
орел високам, кукувица тънки гласи в широки доли,
като сврака с осрана опашка -
от крушак на крушак, та на коледари в торбето!...
Па и вие, другари, речете: "Амин!" (всички дружно: "Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.