* * *

Български коледни благословии

У-у-у, тананине, добро утро, тананине!
Добро утро, у-у-у, тананине!
Дедо иде от Цариград; деда път пътуе, деда войска води,
дедо песимет сака, да нараним моята ордия!
(след като донасят колаците, "старецът" казва)
Овая колачина, коя го сеяла - она се смеяла, коя го месила -
она се подносила, като лисица хитриньом, като вълко - скочиньом.
(след като дават пари, "старецът" казва на "бабата")
У-у-у, ела, бабо, наш домакин дари ни сребро и злато,
дарил го Господ здраве и живот, късмет и берекет -
добри волове, добри коньове, добри синове,
търлом овци, търлом кози;
Бог да го дари наш тананина,
да излезне на висока дела, дека се дели
сребро и злато, мед и масло.
Наш домакин излезнал, тако ми слама!
Та го дари наш тананин, свет Йован,
що дели сребро и злато, мед и масло.
Свет Йован раздели кому шака, кому половина,
а на нашего тананина - кило и половница.
Та па закара наш тананин
новите колетия и младите волетия,
та натовариха, що го дари свети Йован,
та от место да го помести.
Кога докара наш тананин
строханите колетина, щърбите волетина;
кога натовари наш тананин кило и половница,
що го дари свети Йован, та кога впрегна щърбите волетина,
та ка литнаха, то хич и не усетиха.
Ка го докараха, тако ми слама, като на облаци докараха,
та наш тананин ка се зарадува, та ка се обрадова,
та ни дари и нас, тако ми слама, наш тананин!
("старецът" към "бабата")
Ела, бабо, да видиме, що ни дари наш тананин;
ела, бабо, да ти дадем сребро и злато.
Ако е злато - злато му се ляло, ляло и ковало,
като водица под воденица,
като водата по Витоша, по високите скали;
дай, бабе, скут да пребрише деда, що остане -
да те наниже деда от петите до главата,
да не ходиш по гяволските пътища, оти деда не види;
ама къде ходиш да ми дрънкаш,
та ако те деда не види, баре да те чуе, къде че ходиш.
(при това "дядото" изравнява с ръка препълнения с пари калпак, та да паднат в полите на "бабата")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.