* * *

Български коледни благословии

Славейте, момци юнаци, славейте дружина!
Ние сме отбор момци, се отбор юнаци, се отбор колеждани,
де рано ранихме, де късно къснихме,
мътни води прегазихме, тъмни нощи преминахме,
жълти криваци поторошихме,
ние секъде ходихме, сякъде добро намерихме,
та и в таз къща влязохме, и тук добро намерихме.
О-хе-е-е!
Ние не намерихме нийде никого,
а намерихме наш брат господина,
който ядеше и пиеше на Божи царска трапеза
и се Бога молеше за млади гости коледари.
О-хе-е-е!
Ние се ехме и поднехме, по-малко му попяхме,
по-много му проглушихме и той, колкото беше весел,
стана съвсем от Бога по-весел,
па скочи от Божа царска трапеза,
па разпретна бели ръкави,
па се хвърли като риба у дълбине,
като сокол по небе, като кукувичка в пролетно време
с ясните си гласове от дяла на дяла.
О-хе-е-е!
А туй кравайче, от колкото зрънца-брънца
през воденичарски камък се претъркаляло
от таз къща дошло.
Таз къщовница, коя се е наела,
с лява ръка навивала, с дясна намесвала.
Туй сиренце-биренце, от колкото паници байнало,
та ведърце облажило, да му хариже Господ
напролет под овца агънце, под коза яренце,
под крава теленце, под кобила жребенце,
под снаха детенце с златно звънченце.
О-хе-е-е!
Отде го зачул Господ, да му дари добра дара,
добра дара - два воловца, да разоре поле нашироко,
да направи нива голяма, на нивата крушчица,
на крушчица люлчица, в люлчица малко момченце.
Пораснало е малко момче, та разора поле широко,
та направи нива голяма, на дланта си го пожъна,
под носа си го отвея, а туй момченце -
на рамо му цафарка, на кръста му манарка.
О-хе-е-е!
Баща му го караше с руди овчици, с бързи козици,
а то не оди с руди овчеци, с бързи козици,
а ходи по долни мазани, да гаси на момите лоените свещици.
Баща му му каза: "Сине мой, я се спусни
да фанеш белобърза коза за врата!"
То се не спусна да фане белобърза коза за врата,
най се спусна и фана беолика, черноока мома за косите,
като баща си на младите години!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.