* * *

Български коледни благословии

Събрали се, набрали се събор момци коледари;
де рано ранили, де късно къснили,
тъмни нощи пътували, мътни реки газели,
дряново криваци изпочупили,
смесни китки изпотрошили,
кавръм калпаци изпогубили,
бели навуща изпокаляли,
че отидоха в тоз наш брат домакин.
Ний го мислихме, че е сърдит-дърлит,
но той беше добродушен и послушен.
С крака му потропахме, с ръце му похлопахме,
той стана от меки постели, бръкна в коюм джобове,
извади кит нахтари, отвори чемшир порти.
Кат' ни поведе и ни покани на негова златна трапеза,
малко поядохме, малко попихме, много попяхме.
Той ни дари добра дара - вит-превит кравай,
на кравая кръст дукато, кръст дукато, сребро и злато.
Ний му благословиме -
да му даде Господ русокоси дъщерки, чернооки синковци,
дъщерки да изнасят, синковци да внасят,
дъщерки с иглата, синковци с колата...
Нали са женски, влезли са в тъмни яъри,
изкарали са хранени коне, че са ги изтървали,
че са ги гонили - по беленки, по деленки,
дето моми платна белят, млади булки дари шият.
Де ги видя враг и дявол,
със свирчица писнало, на момите акъла стиснало;
малко посвирил, много поиграли -
коя от игра копаната препукала, платното пресушила,
кобилицата в кладенеца изтървала.
Всички се завърнали добродушно и послушно,
най-малката мома Ангелина,
на деветдесет и девет години,
като се върнала, майка й и баща й я попитали:
"Де си, дъще, днес ходила -
копаната препукала, платното пресушила,
кобилицата в кладенеца изтървала?"
Хукнали да я гонят,
тя като възрастна мома досрамяло я да бяга навънка,
хукнала към къщи, спънала се в къщния праг,
ударила се на вътрешния, ударила си долната устна,
затекла й горната, малко-много,
колкото рамазанския тъпан -
колко й е лика-прилика на кум ръка през плет да целува,
от кръг лед - мед да ближе.
Хората по сбора, по хора,
я тя се свива като куче в коприва,
като коте в кьошето и пате в решето.
Аз ти казвам: "Славете Бога, дружина - Амин!" (всички: "Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.